Наистина ме е страх и затова реших да ви пиша може някой да ми каже как да се справя. Всъщност не знам дали може.

Нали всички се пържим на ба­вен огън в проклетата криза и на никого не му е до другите хора. Само че при мен се навързаха и куп други проблеми и стана страшно.

Първо мъжът ми ме заряза след 3-годишен грозен и мъчителен развод. Не мога да ви опиша какви оплювки, лъжи и манипулации бяха от него и роднините му. Както и да е, накрая бях го­това да приема, че съм най-мръсният парцал, само и само всичко да свърши. Добре, че имам малък апар­тамент, който ми купиха на­шите още преди брака, ина­че щях да остана и без по­крив над главата.

Да, ама синът ни не из­държа на скандалите, взе си куфарите и замина в Америка. Уж на студентска бригада за няколко месеца, но вече втора година не от­варя и дума да се върне. А не си е завършил образованието.

Покрай мен се завъртя един мъж – мислех, че съдбата ми предоставя вто­ри шанс. А той се оказа мо­шеник. Накара ме да му дам назаем всичките си спестя­вания, уж да купи кола и да можем да си ходим до село. Обаче после изчезна и от него нито вест, нито кост. Проклет да е, че ми отмъкна последните 3 хиляди, които имах!

От близо половин година съм без работа. Съкратиха ми бройката и останах на улицата. Макар че съм с висше образование, се хва­нах да чистя два входа в нашия квартал. Не ми пука, не смятам, че е унизително, но нека някой ми каже как се живее със 120 лева. Доб­ре, че синът ми от време на време ми изпраща по мал­ко долари.

От всичките грижи и про­блеми си разсипах жесто­ко нервите. Една приятелка ме научи – за да заспя по-лесно вечер, да си сипя чаша ракия. Пари за нея не давам, баща ми вари на село всякаква – сливова, гроздова, плодова… Само че докато в началото едва изпивах по 50 грама, сега не ми се опират и 150-200. А вече пия и на обяд, при това всеки ден. Опитвах, обаче не мога да спра, единстве­но това ме отпуска. Не съм признала на сина си, но ужасно ме е страх, че ще стана алкохоличка. Само това ми липсваше на целия ми хал.

Ако имате нужда от съвет или искате да споделите с нас Вашата лична история, може да направите това на анонимната ни поща:

lichna.istoria@gmail.com

Алкохолът е на път да развали брака ми!