Непрекъснато я дебна и я следя – това не е живот!
Жена ми Тони има проблем с алкохола. Обичам я много, затова правя всичко възможно да я откажа от тази пагубна страст. Вкъщи не се внася никакъв алкохол, а когато се събираме с приятели, не се отделям от нея и 0 наливам само плодови сокове и в краен случай малко бира В началото на август вече вярвах, че с общи усилия сме победили влечението й към чашката, защото от пролетта насам Тони започна да спортува, да се грижи за дома ни, да не закъснява за детската градина на сина ни, намери дори фирма, която й възлага спешни преводи, по които работи вкъщи, и така помага на семейния бюджет. Благодарение на това успях да заделя пари да отидем на почивка. Щеше ми се най-сетне да покажа на малкия ни син Борис морето и дюните, по които си играех като дете.
Взех десет дни отпуск в средата на август, още в петък привечер натоварих колата и отидох да прибера Борката от баба му, при която прекарваше повече то време, след като затвориха детската градина за ремонт. Тони остана вкъщи да напълни двете хладилни чанти с продуктите от фризера, за да го измие, после да се облече за път и като й звънна, да слезе към колата. При майка ми се забавихме не повече от половин час. Борката беше радостен, че скоро ще види морето, прегърна за довиждане баба си и с цял сак играчки се настани на задната седалка. Всичко вървеше по план, възнамерявах да карам по новата магистрала и още същия ден да нощуваме, разхлаждани от морския бриз.
Щом паркирах пред нашия вход, кликнах на джиесема на Тони и зачаках. Минаха 10 минути, но тя не се появи. Помислих, че не е чула краткия сигнал – реших, че е на балкона или в тоалетната, затова втория път звънях настоятелно. Притесних се – нямаше как да оставя Борката самичък и да отида да проверя какво става. Измъкнах го от столчето му, заключих колата и заедно се качихме до апартамента.
Отключих трудно – ключът на Тони ми пречеше отвътре и се наложи да го избутам. Борката изтича в хола с вик: „Мамо, мамо, хайде на морето!“, но веднага се върна при мен и прошепна: „Мама спи.“ Замръзнах на мястото си. От антрето виждах дивана, единия крак на Тони и търкулналото се на пода шише водка. След месеци пълно въздържание алкохолът можеше не само да я приспи, а направо да я убие! Идеше ми да я събудя, да я шамаросам и да й вдигна скандал, но щях да изплаша сина си. Вместо това скрих шишето, метнах одеяло върху заспалата си жена, казах на малкия, че ще тръгнем на другия ден сутринта и го оставих в детската стая да си играе. Бях бесен и изобщо не усетих тежестта на багажа, който се наложи да върна от колата обратно вкъщи. Отново включих фризера, извадих продуктите от чантите и се заех да приготвя вечеря за Борката.
Яд ме беше на Тони, че ме беше заблудила, ядосвах се и на себе си, че й се предоверих – грешка, която вече няма да допусна. На сутринта мълчаливо показах на Тони празната половинка и тя се разплака. Призна ми, че си я купила отдавна, за да провери дали ще издържи. Отворила я, когато съм започнал да свалям багажа – ей така, за настроение. Отпила малко, а после не могла да спре. Докато съм прибирал Борката, тя я надигнала няколко пъти и… нататък не помнеше нищо. Закле се, че й е за последно.
След като малкият се събуди, потеглихме за морето, но почивката ми вече беше отровена. Непрекъснато бях нащрек и дебнех къде е и какво прави Тони. Дори нощем не си позволявах да се отпусна, защото вместо за едно дете, трябваше да се грижа за две. Определено жена ми се оказа по-непослушното.
Ако имате нужда от съвет или искате да споделите с нас Вашата лична история, може да направите това на анонимната ни поща:
Алкохолът е на път да развали брака ми!
Leave a reply