Алкохолът е на път да развали брака ми!

Не знам какво ме накара да седна и да ви пиша. Чета сайта отдавна, но никога не съм предпо­лагала, че и аз ще стигна до вас. Правя го за пръв път. Имам нужда да споделя болката си.

С първия ми съпруг не ми провървя – пиеше, биеше ме, издържах го три години и се разведохме. Дъщеря ми беше още малка, остана при мен, но родителите ми я отгледаха. Живееше при тях, за да мога аз да рабо­тя. Оттогава мина доста време, тя порасна, намери си гадже и преди месец се принесе при него.

С Красимир се запознах пре­ди 2 години на едно фирме­но парти. Току-що го бяха назначили при нас – също разведен и много красив, голям шегаджия. Паснахме си много и се сближихме. Само след два месеца той ми предложи брак!

Нямах намерение да се обвързвам отново. Вярно, имах нужда от мъж до себе си, но за брак дотогава не бях и по­мисляла. Той обаче беше много настоятелен. Кроеше планове, имаше мечти и вярваше, че всеки в този живот има право на втори шанс. Повярвах му и след още два месеца казах „да“. Дъщеря ми ме разбира, подкрепя ме, а и много ха­ресва чичо си Красимир. Доволна е, че най-накрая и аз съм щастлива.

Дъщерята на Красимир – Даниела, е малко по-голяма от моята – двете също много си допаднаха и до ден днешен се разбират. Почти като приятелки са. Дани обаче, за разлика от моята щерка, винаги е жи­вяла само с баща си. Май­ка й е алкохоличка и още след развода тя останала при татко си. Двамата си имат приказката и са мно­го сладки като баща и дъще­ря. Като ги гледа човек отстрани, ще каже, че са като скачени съдове – не могат един без друг. Аз много се радвах на това, а и Дани ме прие от самото начало. Ни­кога не съм имала пробле­ми с нея – помагаме си, го­ворим си като приятелки и почти за всичко сме едино­душни. Всичко това изглеж­да като приказка, само че моята явно няма да е с ща­стлив край…

От 7-8 месеца Красимир мно­го се промени. Забрави ро­мантиката, на която беше цар – цветя, шоколади, мал­ки изненади… Не си спом­ня вече мечтите и плановете, които крояхме дълго вре­ме. Понякога дори ме обиж­да. А последното нещо, с което най ме засегна, е когато каза, че не се отлича­вам кой знае колко от бив­шата му съпруга. Вярно, че и аз обичам да пийвам ве­чер, правим го дори с Даниела, но не прекалявам с алкохола и никога не съм се напивала. А той е върл трез­веник. Тогава аз много се разстроих – плаках и не му говорих няколко дни. Това пък го ядоса още повече и една вечер ми каза, като не ми изнася животът с него, да си събирам парцалите и да се омитам. Даниела се опита да ме защити и да му обясни, че жена като мен, която да се грижи толкова всеотдайно за него, той по­вече няма да намери. А той се скара и с нея и заяви, че щом е така, ще отиде да живее при майка си, а нас двете ще ни остави да си пием вечер на воля.

Много съм объркана и не знам какво да правя. Кога­то съм ядосана, често си мисля, че ако наистина трябва да избирам човек, с когото да живея, то този път няма да е Красимир, нито моя­та дъщеря, а… Даниела. Но пък нали съм жена – трябва ми и мъж все пак… Мисля

си и друго – че алкохолът за­ради бившата му съпруга явно се е превърнал в тема табу, но на мен ми е хубаво, когато пия. При това на ни­кого не създавам проблеми. Значи не би трябвало да ме лишава от дребните радос­ти в живота. Не съм ли пра­ва?

Милена Кехайова

Какво количество алкохол е полезно и колко е вредно?