Имах талантлива и горделива колежка – Теди.
Макар че не бяхме толкова близки, се разбирахме добре. На един свой рожден ден тя ме запозна с доведения си брат Иван, с когото много скоро станахме гаджета. Все й повтарях, че няма да мога да й се отблагодаря цял живот, че ни срещна, защото той наистина е мъжът на живота ми. Да, обаче така се стекоха обстоятелствата, че вместо благодарност й забих нож в гърба.
Миналата есен случайно видях Теди да краде пари от служебната каса. Стъписах се и не знаех какво да правя – да я предам ли, или да си замълча. Избрах второто, като мислех, че това е нещо инцидентно и няма да се повтори. Да, но тя продължи да пипа от общите пари. Накрая не издържах и предупредих началника, но той не ми повярва. Тогава се обадих анонимно на охраната и я спипаха в момент, в които слагаше цяла пачка в чантата си. Когато я изправиха пред шефа, тя със сълзи на очи си призна, че от доста време взима малки суми. Само че парите й трябвали за скъпото лечение на баща й, който освен нея си нямал никого. Шефът не я предаде в полицията, но я уволни, а мен повиши и ми вдигна заплатата – като компенсация за това, че го предупредих.
Честно казано, повишението не ме радва кой знае колко много, защото беше за чужда сметка. На всичкото отгоре трябва да утешавам Иван, който страда заради уволнението на сестра си. Не знам как би реагирал, ако знае, че аз съм причината да я изгонят. Преструвам се на невинна и на загрижена, а вътрешно изгарям от вина. Но си давам сметка, че е по-добре да се правя на ни лук яла, ни лук мирисала, отколкото да призная истината.
Гергана
Ако имате нужда от съвет или искате да споделите с нас Вашата лична история, може да направите това на анонимната ни поща:
Уволниха ме, заради едрогърдата нова колежка
Leave a reply