Кучето върна социалния ми живот!

промоции

Преди много години ду­етът Стефка Берова и Йордан Марчинков изпяха песента „Шофьорите са като ято“. Спомних си за нея преди седмица, защо­то тогава отново срещнах един интересен мъж – Анди беше рядко позити­вен и слънчев човек. После съдбата взе да го шамаросва отвсякъде. Той бързо побеля, без време започна да пие по няколко различни лекарства на ден, разведе се, синът му замина в чужбина, отдръпна се от приятелите. Остана съвсем сам.

Като го видях, в първия момент се поколебах дали това е същият човек – беше все така прошарен, все така слаб и все така с ци­гара в устата. Но не върве­ше с отпуснати рамене и не гледаше в земята. До него царствено стъпваше един черен пудел, вееше опашката си. все едно е палма, и докато говорех­ме, от време на време Найти скачаше и го близ­ваше по ръката. Всеки път Анди се усмихваше както преди. Исках да разбера каква е причината за тази промяна. Най-добре да я научите от него „Не вярваш на очите си, нали? Знаеш, че съм луд по спорта, а коментатори­те ми насадиха в главата израза „да се върнем в играта“. Аз наистина се върнах в живота и първа­та причина за това е Най­ти. Преди време всичко около мен се обърка – жена ми си тръгна просто така, защото търсеше друг живот. Синът ми я после­два – искал живот е мегаполис, там била истината. Изритаха ме от издател­ството, защото не съм бил в крак с живота… Оцеля­ването извън борда се оказа почти невъзможно. Когато и приятелите ми отказаха да ме търпят, се забих вкъщи. През първи­те месеци се наливах по цели дни и нощи, но след второто посещение на Спешна помощ брат ми ме прибра при себе си. Една вечер доведе тази черна наденичка. Така го наре­кохме, защото беше гла­ден и уплашен, и го нахра­нихме с боб и наденица. След месец брат ми зами­на и с Найти се прибрах­ме у дома. Кучето ме вка­ра в пътя.

Отначало само двамата обикаляхме улиците и пар­ковете, но той се оказа голям Дон Жуан и хукне­ше ли след кучка, аз го следвах. Постепенно си намери и приятели. Ако не го бях видял с очите си, нямаше да повярвам, че един пудел може да харес­ва едни кучета, да ръмжи на други, трети да заоби­каля, все едно са светов­на заплаха. Усетих, че ко­гато е само с мен, Найти скучае. И на мен ми стана по-интересно да си пия кафето с мъже и жени, които до вчера не познавах. Бързах да ги видя, с тях ми бяха по-сладки кафето и цигарата. Да не ти разпра­вям, че дори ходехме на кучешки рождени дни – съвсем истински, с по­даръци. Няма да ти казвам какъв ужас преживях, ко­гато веднъж Найти за ми­нути изчезна в парка побърках се. Същото из­питах и когато изчезна един Ернесто от бандата. Ще ми повярваш ли че никой не си тръгна, дока­то не ги намерихме. Мъже, жени, кучки и кучета оби­каляхме, викахме, търсех­ме ги, накрая пак заедно ги наказахме. Една вечер Митака, който разхожда два йоркширски териера и един бигъп, запя „Кучкари­те са като ято…“ Така се роди сигналът на нашата група.

Една нощ осъзнах, че колкото и Найти по цяла нощ да се гуши в мен, имам нужда от женска топлина в леглото. Пак той я доведе – Вержи, стопан­ката на Ерма – най-краси­вата кокерка. Веднъж, както сутринта се излежа­вахме, Вержи скочи и като се върна при мен. умира­ше от смях. Едва разбрах въпроса й – какво може да се роди, ако Наити и Ерма не престанат да спят в едно легло? Казах й: все едно, важното е всяка двойка да си знае гьола. В моя с Вержи ми е добре и това дължа на един че­рен пудел, на когото викам наденичка. Той ме върна при приятелите и жените.“

Ако имате нужда от съвет или искате да споделите с нас Вашата лична история, може да направите това на анонимната ни поща:

lichna.istoria@gmail.com

 

Вземете си куче, вместо мъж!

 

 

 

Магазин за красота и здраве

Прочетете още:

Добавете коментар