Преди няколко месеца с големи връзки назначиха един служител в нашата фирма. Още от първия ден го намразихме.
То биваше подмазване, ама чак пък толкова. Идваше първи на работа и чакаше пред вратата на шефа. Грабваше му чантата и я носеше до кабинета му. След това с големи поклони предлагаше да му измие колата.
Дочухме отгук-оттам, че доносничел за всеки от нас. При това разправял пълни измислици. А като те наклепи няколко пъти, върви се оправдавай. Уволниха няколко души след неговото постъпване на работа. Успял да убеди шефа, че настройват колектива срещу него. Подмазвачът растеше в службата. За няколко месеца след постъпването го направиха главен експерт. А след последните доноси, заради които уволниха наклеветените колеги, го издигнаха в началник на отдел.
Докато се чудехме какво да направим, една колежка, на която няма да напиша името, му скроила шапката. Тя от дълго време работеше в администрацията и се говореше, че е близка със семейството на шефа. Научил за това подмазвачът и се завъртял край нея. Молел я да му казва всичко за близките на началника. На нея й станало ясно каква е целта му и решила да му извърти номер – хем да спаси колектива, хем да отлепи пиявицата от шефското тяло.
Онзи редовно я питал за разни неща, а тя уж се съпротивлявала, но му споделяла по нещо. Отначало искал да разбере какви цветя обича жената на директора. Колежката, разбира се, му казала, че розите й са любимите цветя, а изборът й бил свързан с хитовата песен на Ала Пугачова. Нашият човек изчакал подходящ повод и й подарил огромен букет рози. И шефкинята се размекнала. Колежката пък спечелила доверието му и изчакала момента за дълго подготвяния удар.
Веднъж подмазвачът я попитал за дъщерята на шефа, която също работеше във фирмата, какво обича, с какво може да й направи силно впечатление. Колежката му споделила уж дискретно, че в момента тя живеела в голяма радост и надежда – била бременна, а дълго време нямали деца. Така че нищо друго не я вълнувало. Подмазвачът доволно потрил ръце.
На другия ден, още рано сутринта изчакал дъщерята на шефа пред входа на административната сграда. Тя се появила с панталон и туника, прикривала корема си, който бил като средно голяма диня. С поклон почти до земята подмазвачът я попитал в кой месец е, момченце или момиченце чакат, или пък близнаци.
Тя хукнала като подгонена от оси по стълбите и право в кабинета на баща си. Какво е станало там, никой не знае, но не мина и седмица, и уволниха подмазвача. Най-сетне си намери майстора. Засегнал жената на най-болното й място. Действително тя боледувала от някаква болест, която подувала корема й. А дете отдавна си имала, вече ученичка.
Лили
Ако имате нужда от съвет или искате да споделите с нас Вашата лична история, може да направите това на анонимната ни поща:
Може ли нарцисизмът да бъде вреден?
Leave a reply