Изневерих на мъжа си и забременях. Не знам кой е биологичният баща на детето ми!
От пет години съм омъжена. Живеем много добре със съпруга ми, но нямаше и година откакто бяхме сключили гражданския брак, когато моментно безумие превърна живота ми в кошмар.
Заминах на една двудневна екскурзия в планината с приятелката си Таня и нейните колеги. Вечерта цялата група разпускахме с много алкохол в ресторанта. Когато заведението затвори, взехме една бутилка и се прибрахме в стаята си, в която бяхме само двете. Приятелката ми беше разведена и имаше връзка с един колега от фирмата, който дойде със свой приятел при нас. Не мина много време и Таня и любовникът й започнаха бурен секс пред очите ни. Мислех да изляза навън, но тя ме спря: „Къде отиваш бе, Борянче?! Не си девственица, какво ще ти стане, като погледаш малко порно на живо?“ Загасих лампата и легнах облечена в леглото си. Другият мъж седеше на стола и пиеше сам в тъмното. По едно време донесе и на мен чаша. Нямаше какво да правя и глътнах алкохола на екс, за да се замая и заспя. Дали съм пила повече, или от притеснението, но съм изпаднала в някакво алкохолно опиянение. Мислех, че сънувам секс с колегата им от фирмата, и бях много възбудена. Не знам колко време продължи, но сутринта се събудих гола в леглото си. Попитах приятелката си какво се е случило, а тя ми отговори: „Страхотна беше, Борянче! Няма нужда да се преструваш, че си сънувала. Така те оцениха и мъжете, пък и аз гледах всичко.“
Стана ми гадно. Взех един душ и повече нищо не попитах. Не можех да упреквам никого. Сама си бях виновна. Все пак имах надежда, че това е някакъв сън. На другия ден се прибрахме. След раздялата, макар и кратка, съпругът ми ме посрещна с горещи ласки. Любихме се продължително. Стараех се да имитирам възбуда, но в съзнанието ми беше онази нощ в планинския хотел.
Мина известно време и разбрах, че съм бременна. Оттогава започна кошмарът – непрекъснато се питам от кого е детето ми. Родих момиченце, здраво и красиво. Колкото расте, толкова повече прилича на мен, но непрекъснато се чудя кой е биологичният баща на моята дъщеря. Отговор, разбира се, няма от кого да получа. Ако реша да направя изследвания, ще се разчуе всичко. Такива работи не могат да се пазят в тайна, особено в малък град като нашия. Разкриването на истината най-малко ще съсипе брака ми, пък за одумките на хората няма какво да говоря. Всички знаем с каква стръв обсъждаме прегрешенията на другите, може би за да прикрием своите. Притеснявам се и от още нещо – приятелката ми да не каже някъде какво е станало в хотелската стая. Тя се кълне, че ще мълчи, но знае ли човек…
Смисълът на живота ми стана опазването на тайната. Не спирам да се страхувам, че някога ще се разкрие. Сигурна съм, че няма да го понеса. Предпочитам да не съм жива.
Боряна
Ако имате нужда от съвет или искате да споделите с нас Вашата лична история, може да направите това на анонимната ни поща:
Add comment