Не казвайте на детето "обичам те" ако е лъжа!

Някои хора не могат да създадат дете и копнежът лека-полека ги изпълва, докато се превърне в тотална фиксидея.

Тогава взимат отговорното решение да си осиновят дете, което да сбъдне най-съкровените им мечти. Посвещават му живота си и го обичат повече, отколкото вероятно биха обичали своето родно. Има такива, знам го, и искрено им се възхищавам, понеже те сътворяват малко чудо и спасяват един живот от неизбежното нещастие. Защо нещастие ли?! Защото домовете за сираци не са най-уютното място, в което да израснеш, особено ако си по-чувствителен и раним. Там или се каляваш набързо, или се превръщаш в боклук! Сетне ставаш пълнолетен, дават ти дрехи и обувки и „учтиво те молят” да напуснеш, понеже вече си „отгледан“. На никого не му пука как ще се оправяш. Имаш много варианти – дрога, кражби, проституция, убийства…

Други пък решават – вместо да си купят мебел за шикозния апартамент или да си вземат куче, което ще цапа навсякъде – че е по-гъзарско да си осиновят бебе. Модерно е, ще приключат с дълга си пред обществото и като бонус ще си осигурят един послушен роб до живот. Чудесен план, ала невинаги действа! Дано въпросното дете е с някакви генетично заложени добродетели, иначе ако е отмъстително и злобно, не ви завиждам какво ви очаква. Следващия път ви съветвам да си поръчате една от онези кукли, които изобретиха наскоро – досущ като бебе, плаче, смее се и когато пожелаете, може да махнете батериите й. Понеже нямате право да проваляте нечий живот единствено поради егоистичните си капризи!

Искам да кажа и две думи на биологичните родители, независимо по каква причина са изоставили детето си. Сетихте ли се вече, че някъде там май имаше същество от вашата плът и кръв?! Как ли изглежда, дали е добър човек, или е станал изрод?! Вероятно ронихте сълзи през годините, а може би не. Сънувахте ли го, събуждайки се изпотени от напрежение и болка?! Историята познава всякакви случаи, но се надявам, че когато някой ден синът ви или дъщеря ви изникнат от нищото и ви се обадят, молейки ви само за един разговор, поне ще проявите смелост да излезете от скривалището си и да отговорите на въпросите им! Длъжни сте, а и едва ли ще ви коства много, дори после пътищата ви отново да се разделят. Дайте на детето си трохичката самоувереност, която му е липсвала ВИНАГИ. И без „обичам те“, ако ще е лъжа!