От гроба ли да го вдигнат, за да й плати сметките

Как може да има такива жени на този свят?!

Имах познат, който беше шофьор. Караше голям камион и беше изкарал безброй безсънни нощи по пътищата на страната ни. Получаваше хубави пари, а когато се пенсионира, и пенсията му беше добра. Но понеже беше жизнен, не можеше да си представи, че ще седи по цял ден, без да прави нищо. Затова приемаше всякаква работа.

Един ден го срещнах и му пожелах още дълго да се радва на пенсията си, а той огорчено продума, че почти нищо не му остава, защото жена му прибира всички пари. Тогава си спомних, че преди време майка му се беше оплакала на една съседка, че снахата харчи много и непрекъснато иска още и още пари от сина й. А той се грижел много добре за семейството си. Работел неуморно и все с пълни торби се прибирал у дома. Правел какво ли не, за да задоволи прищевките на вечно недоволната си съпруга. Тя пък въобще не си правела труда да готви – купувала всичко от топлите витрини на магазините. Старата жена жалела сина си и се притеснявала много за здравето му. Споделила и че каквото може, прави, за да помага на младите. Не след дълго обаче тя почина и моят познат пое изцяло и грижата по поддържане на къщата, защото жена му не подхващаше никаква домакинска работа.

Веднъж, докато тя била някъде извън града, изтощеният й съпруг получил инсулт, паднал на пода и там останал, докато тя се прибере. Завела го в болницата, но като разбрала, че може да остане завинаги на легло, веднага започнала да търси старчески дом, където да го настани след изписването.

Докато той беше още в болницата, тя му взе пенсията и я похарчи за три дни, защото никога преди не беше свикнала да си прави сметка на парите – нали мъжът й винаги й даваше, като поиска. Щом остана без стотинка, започна да иска от този и от онзи заеми. А като прибра мъжа си вкъщи, не му купуваше лекарствата, а взимаше на кучетата си храна, защото не можели да седят гладни. Съседите пък се възмущаваха, че не ги пуска да отидат да видят болния. Така си и отиде човечецът… непогледнат от никого. Съпругата му го погреба тихомълком, а после не направи помен нито на 9-те дни, нито на 40-те. Разправяха, че като били на гробища, не могла да открие гроба на майка си. Смятайте нея пък колко е уважавала!

И след смъртта на мъжа си тази жена продължи да иска големи суми назаем – когото не познаваше, само от него не взе. Но хората се усетиха и започнаха да си искат парите обратно. Тогава започна да взима заеми от по 20 и 10 лв., а после и по два лева и по левче. И все с думите: „От два дена не съм яла!,, Хората от човещина й дават. Знаят, че ако днес не й дадат, на другия ден пак ще дойде. Сякаш някой й е длъжен! А може би трябва да вдигнат мъжа й от гроба, та да плати натрупаните сметки за последните месеци?