Ако родя момче, ще го дам за осиновяване!

Жена на 26 г. съм, израснах на село, в семейство на пия­ници.

Родителите ми се сеща­ха за мен единствено ако трябваше да отида до магази­на да им купя още пиене, ко­гато вече бяха толкова напред с материала, че не можеха да се надигнат от стола.

Живеехме в малка къща, килната на една страна, коя­то като по чудо още не се беше срутила. Дворът беше пълен с всякакви бутилки и железа, които баща ми съби­раше, а после връщаше на вторични суровини да изкара за цигари и бутилка ракия. За мен се грижеше една съсед­ка – леля Стефка, която няма­ше деца и все ме жалеше.

Странях от съучениците си и нямах никакви приятели, защото всички ми се подигра­ваха и ми викаха Минка-Просякинка. А аз от никого нищо не съм поискала. Като завър­ших осми клас, баща ми зая­ви, че няма пари да харчи за глупости и няма да ходя пове­че да уча. Имал за мен други планове. Плаках и го молех да продължа в гимназията в гра­да, ала той беше непреклонен.

Оказа се, че срещу малка сума и три бутилки ракия сед­мично ме е дал под наем на един дебелак от съседното село. Той идваше вкъщи и ме насилваше. Нямаше никаква полза от това, че пищях и се дърпах. Той си взимаше сво­ето, а после ме оставяше про­сната и насинена върху лег­лото. На няколко пъти се опи­тах да избягам, но баща ми винаги ме намираше и ме връщаше. Това издевател­ство над мен продължи цели три години.

Една сутрин се измъкнах рано сутринта, когато нашите спяха, и отидох у леля Стеф­ка. Заклех я да ме измъкне от вкъщи, иначе ще се самоубия. Тогава тя се обади на сестра си Петя във Варна и я помоли да ме приюти за известно вре­ме. Добре, че жената се съгла­си, защото наистина щях да скоча в кладенеца.

Заминах почти без багаж, но с достатъчно пари от леля Стефка. Сестра й ме чакаше на автогарата във Варна и ме заведе у тях. Настани ме в стаята на сина си, който жи­вееше в чужбина. А вечерта отидохме заедно в един го­лям ресторант, където се съгласиха да ме вземат на ра­бота в кухнята.

Може би защото бях израс­нала без любов, си мислех, че всеки мъж, който ме поглед­не мило, е влюбен в мен и бях готова да му се доверя. Така Иван – колега от кухнята на ре­сторанта, ми завъртя главата. Беше усмихнат, носеше ми цветя, целуваше ме и ме пре­гръщаше нежно – нищо общо с оня, който ме изнасилваше на село. И… аз хлътнах. Отда­дох му се, но скоро разбрах, че не ме обича, а просто е искал да ме изчука. Много плаках и се заклех, че на мъже повече няма да вярвам.

Да, обаче когато клиент на ресторанта ме причака една вечер след работа и ми пред­ложи да ме изпрати, се съгла­сих. Само след месец ме вка­ра в леглото си, а след още два вече ме биеше и ме нари­чаше долна курва. Едва се отървах от него.

И така година след година, мъж след мъж, в търсене на истинската любов си дадох сметка, че със своята доверчивост като че ли сама пре­дизвиквам мъжете да ме тъпчат и унижават. Сега съм бременна от последния си приятел, който като разбра, че ще става баща, буквално потъна вдън земя. Леля Петя настоява да направя аборт, но аз мисля да го родя. Моля се само да е момиче, защото ако е момче, ще го дам за осино­вяване. Сигурна съм, че един син ще ме наранява така, как­то ме нараняват всички мъже в живота ми. Затова по-добре да е далеч от мен!

Минка