Да имаш дарба може едновременно да те съживи и убие

МАГАЗИН ПО-КРАСИВИ

Насилието почти винаги е ужася­ващо, потискащо, унизи­телно. Съществува обаче и друго насилие, което – ако имаш късмета да ти се слу­чи, може би ще те направи неописуемо щастлив.

 

Имах невероятния шанс да се родя в къща на ху­дожник и четките и боите на баща ми бяха първите ми играчки. Колко пъти съм заспивал като дете в някой ъгъл на неговото ате­лие – изцапан целия, ненахранен и неизкъпан, само по една причина – татко забравяше целия свят, ко­гато му идваше вдъхнове­нието. Можеше по два-три дни да не яде, да не спи, да не говори с никого. Май­ка ми не можа да издържи всичко това и го напусна. И досега говори за него като за сбъркан човек, ненормалник някакъв. Ста­нах свидетел как съвмест­ният им живот бавно се рушеше, защото неговата дарба изискваше пълно себеотдаване, а нейната страст бяха купоните, гос­туването и приемането на гости, компаниите, излети­те в почивните дни… За баща ми това беше губене на време и той, откъснат от любимата си работа, стра­даше и се мусеше, става­ше раздразнителен и не­приятен. Постепенно отношенията им охладняха, престанаха да излизат за­едно и да се забавляват, накрая се разделиха окончателно. Той се отърва от насилието на традицион­ния живот, в който има ред, всяко събитие е в точ­но определен ден и час. Както и от предметите вкъщи, ритуалите на хране­не, на готвене, на излиза­не, на секс дори… А май­ка ми пък се отърва от на­силието над природата си, която си имаше свои пред­стави за щастлив семеен живот. Какво да се прави, съжителството с човек на изкуството, който не е като всички, иска специална нагласа и отношение.

На 17 години усетих, че рисуването ме влече и ми се удава. Кандидатствах в художествената гимназия, без дори да кажа на мама. Знаех, че ще й причиня болка. Оттогава минаха години, вече имам свое семейство, дете. Никога не съм обяснявал на майка си, че дарбата упражнява насилие не само върху близките на даровития чо­век, но и върху самия него. Колко пъти ми се е искало да спя, а отвътре се роят разни мисли и идеи, нещо ме кара да стана от легло­то, повишава температура­та ми и гони съня ми… Ска­чам, стоя до сутринта пред статива и забравям къде съм и какво съм обещал да направя за жена си в този ден.

 

Насилие, което поня­кога ме кара да крещя от радост, а друг път ме зап­раща в адски пропасти.

 

Един художник

 

 

За голямата полза от малките разочарования

 

 

b17_0

Share this post:

Прочетете още:

Добавете коментар