Брат ми ще го убие, ако разбере, че ходя с най-добрия му приятел

Пиша ви, защото ако не споделя с някого, ще се побъркам.

И без друго всички около мен са превъртели. И то защо? Защото се влюбих в Станимир – един при­ятел на брат ми. Той учи и работи в Стара Загора и по-рядко си идва в нашия град. Само това е причината брат ми все още да не ни е спипал.

Много смешно станахме гаджета със Станимир. Някак изведнъж той осъзна, че не съм малкото момиченце, ко­ето всеки път ги портеше на нашите, а готина мацка – това са неговите думи. Все пак може би щяхме да се разми­нем, ако една вечер не бях­ме закъсали по път с колата и батко му се обади да дойде на помощ. Беше много при­теснено, защото брат ми закъсняваше за нощна смя­на, затова Станимир каза, че първо ще закара него, а пос­ле мен ще ме заведе у дома. Така и направи, само че дълго стояхме пред нашия двор и се целувахме. Не като приятели, а като големи хора. Стигнахме толкова далече, колкото Станимир пожела. Ако беше поискал да отнеме дев­ствеността ми там, пред нас, под уличната лампа, нямаше да се възпротивя. Отдавна го харесвах, но не ми се вярва­ше той да гледа на мен по този начин. Все пак Станимир се спря и настоя да си вървя, преди да изгуби контрол.

Цяла нощ не заспах и мис­лих за него. На другия ден рано-рано му се обадих и му признах, че отдавна съм влюбена в него. Опита да се из­мъкне, че има среща с брат ми, но аз не го оставих и го поканих да дойде. Батко закъ­сня, така че с приятеля му ос­танахме сами достатъчно дълго. Направо се побърквах от близостта му, от целувки­те му, от ласките му, от думи­те, които не бях чувала нико­га преди. Ръцете на Станимир бяха най-силните и най-не­жните, които някога са ме до­косвали. Не издържах пове­че, затова сама го замъкнах в своята стая и само след минути вече бях пред него гола, само по прашки. Гледах го и очаквах да продължи – беше толкова възбуден, че дори задрьстенячка като мен разбираше, че той ще се пръсне, ако не правим секс тук и сега. Като пълна откачалка задърпах дрехите му и точно когато смъкнах дънките му, а той пъхна ръката си между бедрата ми, чухме, че пред нас спря такси. Станимир излетя навън, като се опитва­ше да оправи себе си и дре­хите си. Аз се замотах в ста­ята си – побъркана от възбу­да и неосъществено жела­ние. В онзи момент направо мразех брат си. Той обаче ми помогна да разбера, че Станимир е мъжът, на когото ще се отдам.

Направихме го още съща­та вечер. Просто му изпратих SMS да дойде и да ме вземе. Аз излязох в уреченото вре­ме, качих се при него в кола­та и отидохме направо у тях. Той живееше сам и доста се беше постарал за нашата ве­чер. Посрещна ме като по филмите – с шампанско, све­щи и три невероятно краси­ви рози. Тъкмо се бяхме впи­ли един в друг, звънна него­вият телефон – това, разбира се, беше орат ми, канеше го на някакъв купон. Станимир го излъга набързо и започнахме всичко отначало и все така нетърпеливо – исках го, на­право безумно го исках. Как­то каза той, шампанското щеше да чака. Той ме взе на ръце и ме занесе в стаята си, където дори леглото беше приготвено за мен…

Това се случи през пролет­ната ми ваканция. Нито за минута не съм съжалила, че прекарах онази важна първа нощ с приятеля на брат си. И след нея той ми дава толко­ва любов, че направо полудя­вам от щастие. Единствено­то тъпо е, че трябва да се кри­ем от брат ми – и двамата зна­ем, че той разберели, мъртви сме. Със сигурност поне Станимир. Само че на мен ми писва и в най-скоро време ще му кажа за нас – все пак ще бъда XII клас, достатъчно го­ляма съм, за да обичам, и то всякак. Ревнивият ми брат просто трябва да свиква.

По-малката сестра