Сънят е важен за здравето не по-малко от храната. В съня организмът се зарежда с енергия, почива си, възстановява се от стрес. В съня децата растат!
Какъв да бъде детският сън: самостоятелен или до топлото тяло на мама? У всички млекопитаещи е норма малките да спят, притиснати до майките си, отбелязва lady.ru. Човекът е млекопитаещо – следователно е нормално и при хората да е така. Още повече, че сред антрополозите битува същата позиция: много култури по света практикуват съвместния сън.
Това е историята на човечеството. Сънят в отделно креватче и дори в отделна стая още от раждането е постижение на ХХ век. Струва ли си наистина да пренебрегваме традицията и да се подчиним на модел от съвременната цивилизация?
Ето аргументи “за” съвместния сън: мъникът, който девет месеца е бил в защитената утроба, в леглото до мама се чувства почти както преди раждането: усеща дишането й, чува биенето на сърцето. Той има психологически комфорт. Психиката му укрепва, има време да се адаптира към големия свят в защитено състояние. Това го спасява от страхове и бъдещи депресии. Позицията е удобна и за майката, особено ако кърми. Доказано е, че най-високата концентрация на пролактин – хормона, отговорен за производството на кърма – се постига през нощта. Кърменето става по щадящ за майката начин, а и мъникът без съмнение е доволен. По данни на Световната здравна организация съвместният сън е стимулатор на кърменето: телесният контакт “майка-дете” изиграва своята роля. Съвместният сън е двустранно полезен за нервната система и психиката на двамата; спасява от детски страхове, но и от следродилна депресия.
Разбира се – тези аргументи не тежат пред хората, които категорично отричат съвместния сън. Според тях детето, което е свикнало с леглото на родителите, развива трайна психологическа зависимост от тях. Всъщност самите деца до 3-годишна възраст изпитват потребност от постоянно родителско внимание, след което нещата отиват по местата си. Ако едно дете до тази възраст е било в кревата до мама, трябват специални тактики, за да се научи да спи самостоятелно. Тригодишните осъзнават собственото си “аз” и искат да покажат, че са големи – включително чрез съня в самостоятелно креватче. Има и естествено опасение, че спящият възрастен може неволно да притисне или дори да задуши мъника. И още нещо: родителското легло е и съпружеско ложе и съвместният сън с децата определено налага ограничения на интимните отношения.
Специалистите са убедени, че аргументите “за” и “против” могат да бъдат формулирани до безкрайност: дали няма да се разглези детето, хигиенично и безопасно ли е и т.н. Нужна е конкретика! Ако детето ви е свикнало да спи само, но след кошмар пожелае да се гушне при вас – нима ще го изпъдите обратно в креватчето?
Leave a reply