Трябва ли да учим децата да говорят още от деня, в който са родени?
Въпросът изглежда странен. Много родители биха сметнали за излишно напъване това, че си представяте диалог с едно мъниче на две-три месеца! Възможно ли е наистина.
Англичанката Трейси Блейк е на мнение, че това не само е възможно – а би трябвало всеки родител да го постига. Младата жена е майка на две деца: момиченце на три и половина години и момченце на една. Повечето родители започват да общуват с децата си, когато навършат година и половина, коментира Трейси. Общоприето е да се смята за нормално развитие, при което детето произнася първите си думи около годинката. За Трейси това е грешка, изгубено време. Самата тя започнала да разговаря с децата си след раждането и сега те изпреварват в говорни умения всичките си връстници. Дъщеря й има уменията на петгодишно дете – разказва свързани истории, прилагайки абстракция и хипербола. Братчето й на година се “включило” в диалог, докато връстниците му още произнасят първите си думички.
Трейси е получила професионална подкрепа в реализацията на родителския си “проект”. Тя е била обучена и насърчена от речевия терапевт Никол Лети, която започнала да общува с дъщеря й на тримесечна възраст. Науката впрочем отдавна има доказателства, че нероденото дете започва да различава гласа на майка си още в 24-27-ма седмица на бременността. На бебетата трябва да им се говорят смислени неща, а не само мили думички и глезотии. Десет минути на ден са достатъчни, за да стартира обучението. Елементарно е: започва се с 1-2 думи, които се повтарят в определени позиции. Например – вземате мъника на ръце и произнасяте “ставаме”. Правите го всеки път в тази ситуация! Назовавайте предмети, действия или усещания, които са общи за вас и за детето. Нещата които виждате или усещате. Така чудото на очовечаването става неусетно и бързо – мъникът наистина няма търпение то да се случи!
Leave a reply