Недостигът на хормони в менопаузата хвърля мрачна сянка върху живота на безброй жени. Някои обаче излизат отново „на светло“ благодарение на модерните заместителни терапии. И дават надежда, че можем да сме секси… завинаги!
Чували ли сте израза „биологично непотребна“? Използват го дами, прехвърлили 40-те, за да опишат как се чувстват – емоционално и физически, в периода на климактериума. Все по-често обаче вместо да звучи като тъжна констатация, този израз е изричан с недоверие, примесено с възмущение и със знак „?!“ накрая. „Прието е, че когато ние, жените, достигнем някаква възраст (при мен това стана на 40), е нормално да не се чувстваме добре“, казва Опра Уинфри в своето шоу. Подобно на много свои връстнички, прочутата ТВ водеща не е съгласна, че менопауза означава пауза и на пълноценния социален, сексуален и всякакъв друг вид живот
Секси пробив
Опра е напълно права! А доказателствата за това са безброй. Едно от тях обаче блести с особена светлина – актрисата Сюзан Сомърс (по-известна у нас като Каръл от сериала „Стъпка по стъпка“). Тя използва биоидентични хормони и твърди, че те възстановяват най-добре хормоналния баланс. Актрисата стана символ на дамската борба със смазващите проявления на климактериума – от топлите вълни, раздразнителността и безсънието до психическите сривове, сърдечносъдовите и опорно-двигателните проблеми. Сомърс е автор на редица книги за здравословен живот в зряла възраст: „Слаба и секси“, „Секси годините“, „Без възраст“, „Секси завинаги“. Последната й книга „Пробив“ (Breakthrough) получи специално внимание във филма „Сексът и градът 2″. В кинохита това е настолното четиво на Саманта, която отказва да приеме, че остарява.
Като скачени съдове
философията на Сомърс е лично изстрадана. Когато установява, че нивото на прогестерона й е 3 мерни единици (при нормални между 10 и 20), а естрогенът й е 0, актрисата се насочва към ендокринолог, който й предписва хормонално-заместителна терапия (ХЗТ) с биоидентични хормони. Това са препарати, различни от стандартните синтетични хормони, защото са синтезирани от растителни субстанции. Затова и Сомърс ги нарича „природни“, „натурални“. „След ежемесечни кръвни тестове открихме, че на моето тяло му трябва баланс. Не става въпрос за едно хапче, което да е решение за всеки. Трябва индивидуален подход. Принципът е следният: някои хормони като кортизол и инсулин повишават нивата си, а естрогенът и другите полови хормони намаляват – като скачени съдове. Целта е да ги изравним, да повишим вторите, за да се понижат първите“, казва авторката на „Пробив“.
Заместване или потискане
Защо обаче с биоидентични хормони? „Синтетичните хормони са фармацевтично лекарство. Те не са като произвежданите от тялото ни, така че не са заместители, а потисници на симптомите – потушават топлите вълни, донякъде възстановяват краткосрочната памет, но нищо не е „заменено“. За известно време се справяме със симптомите, изглежда, че сме ОК, но се създава хормонален дисбаланс, който се отразява на теглото. Скоро вътрешният метаболизъм започва да изключва и тогава ни нападат болестите на възрастта“, твърди Сомърс и припомня: „Преди 50 години, още преди фармацевтичните компании да се намесят, лекарите предписваха на жените биоидентични хормони, за да им помогнат при загубата на естествените хормони. През годините компаниите промениха тази концепция така, че сега тяхната се приема за стандартно лечение.“
Златната среда
Лекарите, които се придържат към конвенционалната медицина обаче, не са толкова сигурни в казаното от Сомърс. Проблемен според тях е самият термин „биоидентични“, защото тези хормони се извличат от растения – например от соя или от сладки картофи – но тяхното Въздействие върху хората все още не е напълно доказано. „Сладките картофи не произвеждат човешки хормони. Тялото знае каква е разликата между сладък картоф и нещо, синтезирано от сладък картоф“, подчертава д-р Брус Боутс, специалист по вътрешни болести от финдли. От друга страна, лекарите вече са се убедили, че употребата на синтетични хормони крие рискове. Американско клинично проучване например, на което са били подложени над 16 хиляди жени, установява, че след 5 години на синтетични хормони рискът от инфаркт при тези дами се е увеличил с 29%, от рак на гърдата – с 26%, а от инсулт – с 41%. На кое да се доверим – на биоидентичното или на синтетичното? Според ендокринолога доц. Ивона Даскалова истината е някъде по средата: „Хормоно-заместителната терапия и фитопрепаратите не са изключващи се алтернативи, фитопрепаратите, които са предписани адекватно и под строг контрол, са разумна алтернатива на терапията при редица групи пациенти. А рискът от заболявания на млечната жлеза може да бъде избегнат при правилно назначена ХЗТ, редовни мамологични консултации и оптимално приемане на хормонални препарати. “
Новият модел на остаряване
Що се отнася до Сомърс, тя е направила своя избор (заради който ще бъде наблюдавана с интерес до края на живота си). Всеки ден втрива лосион с естроген във вътрешната страна на предмишницата си, две седмици от месеца маже същия участък на другата си ръка с прогестеронов препарат. „Така през целия ден с всяко пулсиране хормонът се разпределя в тялото“, казва актрисата. Тя взема и естриол (инжектира си го вагинално, както прави и Саманта в сцена от филма „Сексът и градът 2“) и пие 60 хранителни добавки. „Не всички са задължителни, но аз съм фанатик – когато стана на 110, искам все още да съм същата“, обяснява Сомърс. И напомня, че не всичко опира до хапчетата и хормоните: .Трябва също да спортуваш, да намериш форма на движение, която ти харесва!“ Твърди, че благодарение на биоидентичните хормони втората половина от живота й е по-забавна, смислена и секси в сравнение с младежките години.
Add comment