Не мога да намеря правилния човек, на чието рамо да мога да се опра в трудни моменти
Не мога да намеря правилния човек, на чието рамо да мога да се опра в трудни моменти
Преди време ми звучеше много смешно фразата, че самотата разяжда.
Сега обаче и аз съм от хората, които са разяждани от самотата. Попадах в този ад преди няколко години, когато за много кратко време изгубих и двамата си родители. Имам сестра, която още преди години замина да живее в чужбина.
Животът й удари много жесток шамар, след като й подари мъничко щастие. Тя има сериозни проблеми с щитовидната жлеза и лекарите й бяха казали, че шансовете да има някога собствено дете са минимални. Мъжът й обаче я успокои, че ако опитите им за собствено дете не се увенчаят с успех, ще си осиновят.
Това сякаш я успокои и в един миг се оказа, че ще стават родители. Щастието им обаче не трая дълго – малко след като се роди малкият, стана ясно, че мъжът на сестра ми е болен от рак. За съжаление не можа да пребори болестта и си отиде от този свят. Така тя остана сама с дете на ръце. Разбира се имаше моята подкрепа, но това не бе достатъчно за отглеждането на малкия.
Реши да замине с малкия за чужбина, за да търси щастието си. И го откри, но в лицето на 72-годишен мъж, а тя е на 41.
Двамата се ожениха и сега живеят щастливо. Аз обаче все още съм разяждана от самотата. Не мога да намеря правилния човек, на чието рамо да мога да се опра в трудни моменти. Това положение ме съсипва.
Leave a reply