Намира се край добричкото село Александрия. Бил е опожаряван, но преди време е възстановен изцяло.
Множество легенди се носят сред хората за водата, която извира в манастира „Свети Илия“ и нейната лечебна сила. Според една легенда водата се появила под дърветата в гората, след като там пренощувал самият светец.
Първоначално манастирът бил съграден от цар Иван Александър (1337-1371). Два пъти е опожаряван. Впоследствие на същото място през XVII век мюсюлманите изграждат своето светилище – теке със засводена сграда над лечебния извор. През XIX век мястото се превръща в двойно светилище, в което култът към мюсюлманския светец Мустафа Канаат съжителства мирно с този към християнския пророк свети Илия. Двете религиозни общности дори си разменяли преданията и легендите за своите идоли.
През цялата година на това място идват много хора, които се молят на свети Илия за здраве и закрила. Мюсюлмани и християни спазват традицията да преспят на мястото, а на следващия ден раздават курбан и преди да си тръгнат връзват шалчета на клоните на дърветата наоколо, за да бъдат здрави, а болните да се излекуват. Водата в аязмото е лековита и те се измиват с нея, а също носят и на свои близки, които не могат да отидат сами.
Хора разказват за излекувани сериозни кожни заболявания, след като са се измивали няколко пъти с тази вода.
Местните хора разказват, че водата много им помагала да си лекуват очите.
Дали водата е лечебна или вярата на тези хора е силна, само един Господ знае. Но намирането на утеха в тези святи и лековити места в България е сигурно!
Снимка: inews.bg
Add comment