Свети Димитър Солунски е един от любимите светци на българина.
На празника, който се чества на 26 октомври, имен ден имат всички носещи неговото име: Димитър, Димитрина, Димо, Димка, Митко, Митре и сродни. Най-често Свети Димитър е изобразен на кон, убиващ Лий – символ на неверника антихрист.
Свети Димитър е роден през 3 век в гр. Солун, а баща му е тогавашният градоначалник. След неговата смърт император Максимилиян възлага този пост на Димитър, който е приет с голяма радост и почит. Като управител на Солун Димитър открито изповядва и слави християнската вяра. Недоволен от неговото поведение император Галерий го хвърля в тъмница. Преди да го осъдят, войници влезли в килията му и го убили с копие по време на молитва. Това се случило през 306 година. Християните запазили мощите на светеца. След като гоненията срещу тях били прекратени, над лобното място и гроба на св. Димитър в Солун бил построен малък храм. В него ставали много чудеса. По-късно храмът бил разширен и тогава намерили нетленните останки на мъченика. От тях потекло благовонно миро и затова Църквата го нарекла Свети Димитър Миротворец. Заради чудотворната сила на мощите му, Св. Димитър бил почитан като покровител на гр. Солун.
Днес мощите на св. Димитър се съхраняват във великолепната базилика, издигната на мястото на малкия храм. В деня на неговата памет в Солун се стичат поклонници от цял свят. За покровителството на светията днес си съперничат гърци, българи, сърби и руснаци.
Според народното предание Свети Димитър е брат близнак на Свети Георги. Приживе братята се разделили, тръгвайки по света в различни посоки. Георги му зарекъл, че ако види от стряха кръв да капе, то значи е умрял. След време Димитър видял една стряха да капе и тръгнал към Георгиевата страна на света. Заварил ламя, която била изяла Георги. Притиснал Димитър ламята и тя му дала душата на Георги. После двамата яхнали конете и литнали към небесата. Там си разделили годината по братски – за свети Георги лятото, а за свети Димитър – зимата. Затова народът казва – от Димитровден започва зимата.
Димитровден е изпълнен с много гадания за предстоящата зима и година: ако месечината е пълна – пълен ще бъде и кошера с мед и ще се роят пчелите. Вечерта срещу празника, овчарите хвърляли в кошарата една тояга. Ако на сутринта овцете са лежали на нея се смятало, че зимата ще е дълга, тежка и студена.
Характерно е и обредното гадаене по първия гост стъпил в дома /полазник/, добър и заможен ли е госта, такава ще е и годината.
По стар обичай на имен ден се ходи неканен и се носят бели цветя за именника, за да е блага зимата. Цветята се увиват с ален конец, за да са здрави именниците цяла година. На Димитровден на трапезата се приготвя курбан или гювеч от овнешко, яхния с пиле — с петел ако именника е мъж и с кокошка ако е жена. Сервират се зеленчуци. Също на масата се слага варена царевица, пестил, пита с ябълки или печени ябълки, рачел, тиква.
Източник – suntravel.bg
Add comment