Тъгата ще ме убие! Не се живее толкова лесно в чужбина…

Пиша ви от Холандия, където живея отдавна…

Като всяко младо момиче и аз мечтаех за чужбина, смятах, че там е раят на земята. Сега, 8 години след като съм щастливо омъжена за холандец, с една дъщеря и двама сина, се питам, коя е моята родина? Коя е родината на моите деца? И щастлив ли е човек далеч от корените си? Съпругът ми е заможен човек и осигурява добре цялото ни семейство, но това не е достатъчно, за да стопли тъгуващото ми сърце. Повярвайте, парите не са всичко на този свят.

Бях студентка, когато се омъжих за Йохан. С дъщеря си забременях в България, но я родих тук. После се върнах в София, за да родя двете момчета – близнаци. Сега и те не знаят какви са. Говорят и български, и холандски, и английски. Аз тъгувам за родината, децата ми също са раздвоени. Прекарват ваканциите при

България ми липсва много

България ми липсва много

родителите ми и много им харесва в България.

Преди три години ме стегна шапката, грабнах ги и се върнах в София. Така ме беше обсебила носталгията, че нищо не можеше да ме спре да си дойда, дори ако трябваше, щях да се разведа. След 3 месеца обаче пак се прибрахме, защото мъжът ми от мъка по нас се разболя.

Трудно ми е, много ми е трудно, но освен със съвети с нищо не мога да помогна нито на себе си, нито на децата си. Истината е, че предпочитам хляб и сол да ям, отколкото скъпи холандски сирена и деликатеси, далече от близките си. Някой ще каже, че това, моето, си е чиста глезотия, щом всичко ми е наред. Уверявам ви, не е така. Няма човек, който да е живял зад граница и да е заспивал спокойно под чуждото небе. Рано или късно ще се върна в родината, ако ще и на стари години. Иначе тъгата ще ме убие. Вярвайте ми, раят на земята е там, където си се родил.

Дария

Можете да ни пишете и вие на e-mail po.krasivi@gmail.com

vitamin_b17_complex_rak_bodilax_zapek_otslabvane_ured_za_srebarna_voda_D-r_Silver_
trenajorni_ochila_D-r_Vijan_dalekogledstvo_kasogledstvo_katarakta
lula_inhalator_astma_kihane_kashlica_himalayska_sol_magic_belt_kolan_bolka_kryst_grabhidro_helt_alkalna_voda_srebarna_vodainderma_psoriazis_kojni_problemi

Магазин за красота и здраве

Прочетете още:

24 коментара

  1. Ангел Томов says:

    Дария,това са най-големите глупости които съм прочел наскоро. Никой не можело да заспи???? Да,аз имах страшни кошмари през първите пет години и кошмарите ми бяха как идват и ме връщат насила в България! Ще ядеш хляб и сол и да си в България? Охолството води до объркване на представите! Върни се за по-дълго време и отглеждай децата си на една заплата ако изобщо успееш да си намериш работа! Когато те натисне мизерията ще драскаш да се върнеш обратно и ще забравиш високопарните приказки!

  2. Росен ВАСИЛЕВ says:

    Това не са високопарни приказки, а думи, излезли от душата и сърцето, господине! Разликата е от тук до Бермудския триъгълник. Само че, за да излезе нещо от нещо, то задължително човек трябва да притежава второто. А кошмарите с насилственото връщане в България – извинявам се, ама ми звучат досущ като мнението на някои комсомолци на 11.ХІ.1989 год., че довчера някой им спъвал самоинициативата. Тогава попитах с опрян в тила автомат „Калашников“ ли ви пречеха да изявявате себе си? Отговор не получих, затова сега изобщо няма да питам…

  3. Petre Petrov says:

    По-добре на хляб и сол откполкото да си на чуждия кол.

  4. Р. Симеоонска says:

    Хм… учудва ме малко този разказ. Не може да си щастливо омъжена и да си ..нещастна.. Има нещо, което не е точно така.. Аз съм много повече години тук, в Холандия и аз обичам много родината си,моят град В. Търново, но.. семейството ми е ..над всичко , дори над .. отдавна променилата се ни Родина.. Много обичам България , разбира се, но… там се чувствам.. ами… не по-добре и почти същото – както и тук.. Просто си някой от масата народ и ако нямаш приятели и родини .. навсякъде си.. никой..И тук си имам само български приятели и то.много добри и тук си имам българските неща, които обичам, гледам си българската телевизия, имам огроооомна българска библиотека, всичко в къщи ми е по български. и … най важното :. …в къщи всеки говори само …на български! Ами.. направила съм живота си така, че да не се чувствам в чужбина, а все едно, че съм си у дома…. И приятелите ми от България са винаги добре дошли тук и.. наистина идват.. Не , грешката не е , че сте в чужбина, грешката е някъде другаде..мисля аз.

  5. Mariyana says:

    az mislq 4e ako ste v nqkoq druga darjava a ne v Xolandiq stqxte da se 4uvstvate mnogo po-dobre. Az bqx 16 god.v Garciq-ot tam doidox v Xolandiq-ami ne moga da kaja 4e sam po-dobre – Garciq ima nawiq na4in na jivot -xorata sa kato nas-4uvstvax se u doma .Otkakto doidox v Xolandiq-studena darjava-studeni xora -ne e sastoto-ne moga da svikna ve4e 3 god.ste iskaram oste 1god.zastoto sapruga mi e razpredelen tuka na rabota i sled 1god. se pribirame v Garciq.I vse pak da kaja-milo mi e za BG – no ne mislq 4ak da se pribiram tam vse oste moga da izdarjam bez Balgariq-ne iskam taq mizeriq koqto e tam-xodq si za po 20-tina dni i vsqka godina stava vse po-zle-nqma wans da se varna-pone v sledvastite 20-tina godini ne mislq.Posle dano nestata se poopravqt i ste vidim.

  6. Даря, ето едно мое стихотворение от новоизлялата ми стихосбирка „Пътеки“ .От 26 години живея в Канада, има прекрасен бизнес добър живот тук, но Родината е нещо което не се копува с удобства и пари. Явно е много лично и всички сме различни. Пиша това в подкрепа на чувствата ти. Не си сама :-) Бащин дом
    Здравка Славенова

    Във бащината къща се заръщам
    след толкова години по света голям.
    Роднини и приятели прегръщам,
    с любов очаквам всички да са там.

    Годините далеч от родна стряха
    изнизваха се бързо ден след ден
    и зная мама ме е чакала
    и мислила е всеки ден за мен.

    Аз бродих и се скитах неуморно.
    Намерих даже по-добър живот.
    Едно разбрах – Родината безспорно
    зове ме и ще се завърна аз в Разлог.

    С приятели от детството ми свято
    мъкар оскъден залък да деля,
    по-ценен е дори от злато,
    по-сладък е от всичко на света!

    • Дияна Тонова says:

      Трогателно и много хубаво! Разчувства ме! Благодаря Ви!

  7. виолета says:

    Мило момиче,никой не може да те разбере по-добре от мен! 20 години съм в чужбина! За тия пусти пари не бях на погребението на баща ми(( За тия пусти пари пропуснах сватбата на дъщеря ми((((За тия пусти пари не видях как израснаха внуците ми! Мъката е непоносима! Дадох една крачка напред на децата ми и изгубих ВСИЧКО!!! Вече съм чужда на всички и са ми чужди всички! Знам как се чувстваш! Буца в гърлото! Преглъщаш сълзи! Аз вече не знам до кога ще мога………………………..

  8. margaritka says:

    DragaMariyana,neshtata v Balgaria ne mogat da se poopraviat sami.Lesno se biaga i se chakat dobrite dni za da se varnem.Ne stava taka.

  9. Марияна, не те разбирам, защото съм далеч от проблемите ти. И знаеш ли защо? Защото ние си останахме в Родината и живеем доста по-бедно от вас, но щастливо, защото съм до всичките си деца, защото съм с техните радости и техните проблеми непрекъснато. Защото без тях няма да мога да живея нито ден. А вие избягахте за по-добър живот, а всички заедно тук може би щяхме да помогнем за по-доброто развитие на България.

  10. трендафил says:

    Човек е добре където се чувства най добре сред близките си.Аз например не се чувствам добре в България не защото нямам работа а защото убеждавам хората от години че всички трябва да помислят как да се оправим а не по единично.Това знам че няма да стане защото има различно затънали алчни и на такива няма как да се помогне.Дъщеря ми е навън и се радвам че успях да я надъхам да повярва че е възможно.Пък каквто стане.

  11. Irena says:

    Molja Vi se -obicaite se kakvito ste! Ne stranno da se kolebaes,mectaes,da se razocarovas,decata ti da sa mnogoezicni,da se stremis kam edno -posle kam drugo i t.n. Az si mislja ce tova sastojanie e v rezultat na barzo sprintirastoto vreme. Balgarite prezivjavame tolkova golemi promeni,a i semeistvata ni sa tolkova razprastnati oste ot desetietija. A sasto kakto se kazva v Holandija -Trevata zad agala e po-zelena. Ako covek se ceni i obica,zapocva da se cuvstva udovletvoren ot tova koeto ima. Moze bi ste naraba da stanete povece holandka i vi izmacva cuvstvo ,ce se lazete. Razbira se ,ce bih vi posavetvala da pisete-naistina ste se ucudite kolko mnogo ste Vi haresa. Novi sobstvenni prostranstva. Vise ili vtoro vise . Kursove za risuvane,pravene na garnenca,gotvarstvo. gradinarstvo i tolkova mnogo vazmoznosti ima. I holandcite izpadat v podobni sastojanija . Cesto gi balansirat s blagotvoritelnost Vsastnost edna ot tehnikite za raztovarvane e spodeljaneto-zatova Nujorkcani sa izvestni s licnite si psihijatri. E sega e prolet-pozelavam na vsicki povece lekota v dusata i mek proleten vetrec v kosite

  12. Коко says:

    Дария, звучиш като 15/16 годишна тийнейджърка, не като зряла жена със семейство и деца. В днешно време разстоянието Холандия-България се взема за 2 часа със самолет. Все едно да пътуваш от София до Пловдив с кола. Аз например живея в Германия и се прибирам 1 път месечно до БГ да наглеждам родителите си, главно през уикендите. Повярвай ми, и аз се прибирам с кеф, но ми стига само 1 ден да се нагледам на простотията в БГ и после съм радостен, че се връщам обратно. Не си ли забелязала каква дивотия е навсякъде? Имаш си семейство, не са ли те най-важното в крайна сметка? Какво да кажат самотници като мен, с двама родители пенсионери на по 80 години и без братя и сестри? Вземи се в ръце, имаш всичко каквото ти трябва. Останалото е въпрос на няколко часа висене по терминалите.

    • Bluelady says:

      Поздрави от диваците в България! Пази, Боже, сляпо да прогледа! Стойте си в германия сред цивилизованите бежанци и студенокръвните немци! Тъпаци!

  13. Вики says:

    Не ми харесва в чужбина, и тук в чужбина хората са подли, гледат да те прекарат, така прославените умни германци! Високомерни, расисти, нагли …

  14. iliqn says:

    Moga samo da vi kazja che Bulgaria si e Bulgaria kudeto i da otida vinagi iskam da se vurna no vuv Bulgaria veche nqma jivot priqteli vsichki bqgame i pak se vrushtame ne vsichko e pari no i bez tqh nemoje da se jivee

  15. Калина says:

    Ние с моя прител бяхме няколко месеца в Англия. Изобщо не ни хареса. Всичко ни беше странно и гадно, копнеехме за България и постоянно сравнявахме двете държави. Само аз работех, защотото той не говореше добре езика и не можа да си намери работа. Аз работех в склада на един световноизвестен сайт за он-лайн пазаруване. Ставах в 4:30, излизах в 5:00 и се прибирах в 20:00. Решихме, че ще се приберем и ще се борим в България, не че преди не сме го правили. Сега нямаме търпение да се върнем. В момента, в който мина първоначалната еуфория, че си виждаш близките, всичко започна да ни дразни. Нищо от плановете, които правехме още от Англия, не се случи. Разочаровани сме за пореден път от България, от хората, от всичко. Решили сме, че няма да останем тук. Там беше мизерия – живеехме 8 души в една къща, работех в склад за минималното за страната, но тук е по- голяма мизерия. Да, там е трудно, но тук е по-трудно. Моят съвет е всеки да замине и сам да прецени къде се чувства по-добре. А колкото до тъгата – има я, но се свиква. Зависи много дали имаш деца или не. Мисля, че това е най-голямата мъка. Но, ако бях аз, щях да изровя земята, за да мога да взема децата си при мен и да им дам по-добър живот от този в България. Същото важи и за родителите, които остават. Ясно, че не можеш да си вземеш всички близки, но всичко си има цена. Заминаването – също. Никой не казва,че ще е лесно, но животът е такъв- доста несправедлив понякога.

  16. Димитър says:

    Чужое небо и чужие страны радуют нас только на очень короткое время, несмотря на всю свою красоту. В конце концов придёт пора, когда одинокая ромашка на краю дороги к отчему дому
    покажется нам милее звёздного неба над великим океаном и крик соседского петуха прозвучит, как голос родины, зовущей нас обратно в свои поля и леса, покрытые туманом.
    Иван Бунин цитиран от К.Г. Паустовский

  17. Krasimira Giert says:

    Мило момиче ! Разбирам мъката ти напълно ! Живея от 1972 год. в чужбина .Съпругът ми беше немец. Пътувахме из Европа , заради работата му. Последните 33 години живяхме в Гърция, където имам прекрасни приятелки. В България също. Никога не можах да почувствам , че съм вкъщи,, Спомням си, колко пъти съм плакала на Нова година, когато търсех Бг. радио, и започваше нашия химн… после Дунавското хоро…Болеше ме душата…Започнаха да измират близките, дядо, баба, друга баба, прабаба…. Винаги си идвах, много, много често в България. С огромна болка продадох имотите им, нещо се откъсваше от мен. Останаха ми най- близките. Почина баща ми, беше получил дименция, не можах да дойда-имах висока температура. Постоянно гледал към вратата, и ме викал…Гледах леля, почина, за 40 дни, нямаше близки, остана ми майка. Почина и съпругът ми, неочаквано, братовчедки, лели , приятели…идвах си –просто ги нямаше ! Обичах ги всички и ми липсваха. Дойдох си да гледам майка ,с удар и след 3 години и тя издъхна в ръцете ми. Къщата остана празна, никой, пусто, само паяжини и болка…От 3 години се върнахме в Германия. С дъщерята , зета и внучето. Водя го тук, той се радва много. Вече виждам и тук, колко много се промениха хората-бедност, завист и злоба…А колко ми мечтаех, да седна на пейката с тях, до късна вечер и да си споделяме…Сега почти не излизам на улицата при тях, уморяват ме с отрицателна енергия. Никъде не е лесно ! Разбрах, две неща в живота. Докато са живи близките ти, ще тъгуваш много за Бг.Няма да забелязваш колко се съсипа всичко тук, колко пропада Бг, колко трудно се живее, колко несправедливи неща стават и не виждам да стане някога по
    добре. Сега вече, на 66 години, разбрах второто нещо-човек, живял зад граница, вече никъде не на мястото си ! В чужбина ще ти липсва топлината на родината, в днешна България ще ти липсва сигурността за насъщния ! Избираш и решаваш ! Кое ти е по-важно в момента .Аз никъде не станах много щастлива, просто реших, че ще живея за децата ! Ако искаш, пиши ми на лични

  18. Радо says:

    Поръчков материал. „Спонтанно“ бие на чувство да скрие грозната реалност в Бг. Ще излъже немислещите.

  19. Радо says:

    Охооо… и ще одобряват мненията тук – служебни модератори.

  20. Жороистината says:

    Няма такъв човек/а/Датия/, публикацията е поредната смотана партенка!

  21. ellenna says:

    А защо не го погледнете от друга -по-глобална гледна точка?Нашата Планета е нашата Родина.небето е едно и под него всички сме приютени…Слънцето грее едно за всички нас,пък и Холандия е на същия континент…можеш с кола да се прибереш.Това,всичкото е само в главата ви и си съчинявате сценарии за филми…Може би имате нужда от емоции в твърде подредения си и безпроблемен живот,та си ги намирате в такива неща като „носталгия“ и „мъка по родния край“…Може би ви е страх да се отдадете на безоблачно съществуване,заради някакви скрупули от гузна съвест за това,че много други нямат вашия късмет.. Радвайте се на живота си и не се замисляйте чак толкова за граници и Родини и т.н….Планета Земя е нашата Родина и всички сме нейни чеда….

  22. ДАНИ says:

    Знаете ли, аз не успях да ида да работя зад граница . много исках на някъде да тръгна но когато си семеен не става ако другия не иска имаш жилище , работа децата учат , пари не много но връзвах двата края затънала с кредите , образование да дам на момчетата. Винаги съм си мислела че съм една страхливка че не тръгнах нанякъде , заради децата , заради баща си , защото и сестра ми тръгна в Америка и вече 17 години живее там. И въпреки всичко пак не можах да бъда до татко последните му дни и часове до него намериха го умрял стоял три дни и съседи ми се обадиха. сестра ми не можа да дойде .Знаете ли колко трудно изнесох сама на гърба си всичко . Но за едно съм благодарна че бях с момчетата си и си задържах семейството . Не съм се лишила от нищо може да не живеем много добре но все пак бях тук видях татко вечер слушах дишането на децата си. И тук съм със смачкано самочувствие че не получавам достатъчно за образованието си ,но стъпвам сигурно и мога да се опълча и да изкажа несъгласие с някого.Пребирам се в моя дом и съм спокойнаМного пъти съм си мислила че съмнерешителна или некадърна да ида и да изкарам някой лев да си подсигуря децата но вече е късно не си представях че нещо много малко безобидно може да ми обърнрне живота на 360 градуса да чакаш резултат от биопсия за рак и какъв ще бъде лош или добър . За това хора не се радвайте на многото пари те се харчат но не давай те здраве за пари научетесе да живеете с това което имате няма да си купите класа или положение в обществото. Има мигове от живота които винаги ще ви липсват с любимите хора , а като ги няма няма нужда от нищо защото ще имаш пари а ще се окажеш сам кух от вътре А всеки в края на живота си се прибира изстискан и си харчи парите за здраве!

Добавете коментар