С Явор се запознахме по-отблизо на един рожден ден на моя съученичка. Той не знаеше нищо за мен, но аз знаех всичко за него, защото Явор беше не просто най-хубавото момче в гимназията, а син на най-богатия човек в района. Говореше се отсега, че ще следва международно право в Женева, където беше женен големият му брат – банков бос, а после, заедно със сестра си, която вече учеше икономика в Париж, ще поемат семейния бизнес.
Нямах никаква заслуга за интереса на Явор към мен – нито бях красавица, нито бях богаташка дъщеря, нито имах някакви необикновени дарби, които да привличат мъжете. Но на онзи купон, докато си говорехме с него за разни неща, усетих, че сме от една и съща кръвна група, че си допадаме. И той го усети. След време ми каза, че за първи път му се случвало да попадне на момиче, с което има какво да си говори – за книги, за филми, за политика. Да, аз бях „зубърката“ на випуска и наистина много знаех и умеех да говоря, май това
Копривщица беше любимият му град
беше единственият ми талант.
След онзи рожден ден започнахме да се срещаме с Явор почти всяка вечер. Всичко беше идеално на пръв поглед – не можехме да се наприказваме и всеки откриваше у другия своята половинка. Беше опияняващо. Един петък Явор ми се обади, че е решил да ме заведе до Копривщица, защото, както стана ясно по-късно, това било любимото му градче. Не казахме на никого нищо, просто се измъкнахме за два дни от зоркия и любопитен поглед на близки и познати. Излъгах нашите, че отивам с приятелката си Анелия при баба й на село.
Тези два дни са отпечатани веднъж завинаги върху сърцето ми. Той беше страхотно изненадан, че не бях спала още с момче, а аз бях неописуемо въодушевена от това, че сек*ът се оказа нещо наистина хубаво. Върнахме се от пътуването като омагьосани и така си беше – какво друго, освен магия, е любовта? И само моя бе вината, че всичко се срути поради няколко думи, които сякаш дяволът ме накара да кажа. Няколко думи, които не бяха истина, а лъжа. Имам едно единствено извинение – бях млада и глупава.
Какво правят момичетата, когато им се случи такава случка? Веднага казват на най-близката си приятелка. И аз направих това. С Анелия бяхме заедно от детската градина и аз вярвах, че никога няма да ме предаде. Тя ме беше покрила пред нашите и аз не само й разправих всичко, но го украсих с хиляди фльонги и розички. Казах дори, че Явор ми е предложил да избягаме след завършване на училището и да се оженим тайно в чужбина.
На другия ден цялата гимназия знаеше, а на втория ми се обадиха по телефона майката и бащата на Явор и ме поканиха да се видим в едно закътано заведение. Помолиха ме да не казвам нищо на сина им. На тази среща аз отидох умряла от страх, но се държах нахакано, за да го прикрия. Попитаха ме вярно ли е това, което се говори. И аз, глупачката, казах: „Да, вярно е.“ Нямам никакво обяснение защо го направих.
Явор изчезна от града, без да успея да говоря с него. Едва след година разбрах, че техните са го пратили насила в Швейцария под строгия надзор на брат му. Като капак на всичко, аз се оказах бременна и направих аборт – още една глупост, защото не знаех как да се измъкна от кашата, която бях забъркала, и защото вече не се доверявах на никого.
Днес Явор живее в огромна къща-палат в полите на Витоша. А по желание на съпругата му пред дома им има изкуствено езеро с лебеди. Оттогава с него се видяхме и говорихме само веднъж и няма никога да забравя думите му: „Защо ти е трябвало да лъжеш? Аз щях да се оженя за теб, но след тази твоя лъжа вече не знаех коя си ти, не знаех дали не съм сбъркал… Така ти закопа и двама ни, веднъж завинаги.“
Мира
Пишете ни и вие на e-mail po.krasivi@gmail.com
Add comment