…и други дребни етични дилеми, с които се сблъскваме в ежедневието
Животът е пълен с моменти, които те карат да се замислиш: „Уф, дали постъпих правилно току-що?“ Не се притеснявай, ето малко полезна информация, която ще ти помогне да прецениш какво да правиш. Независимо дали в главоблъсканицата са намесени мъж, приятелка, колеги, шефът ти или хотелска баня.
„Прибирането на шишенцата шампоан от хотела брои ли се за кражба”?
Спомняш ли си онази сцена от „Сексът и градът 2″, в която момичетата трябва да се изнесат на скорост от хотела в Абу Даби? Тогава Миранда минава като фурия през банята, мята в чантата си всички миниатюрни бутилчици Bvlgari и триумфално извиква: „Взех шампоана!“ ОК ли е това? Определено. Повечето хотели (или поне тези, от които си струва да задигнеш тоалетните продукти) очакват и насърчават клиентите си да вземат тяхната козметика за спомен. Ако продължаваш да се наслаждаваш на свежия балсам с розмарин и мента и след като се прибереш у дома, това увеличава шансовете да се върнеш за почивката си отново на същото място.
Но нека се разберем: това правило се отнася само за консумативите. Ако си присвоиш сешоара или някоя хавлиена кърпа, се превръщаш в чиста проба крадец.
„Една приятелка случайно забрави у нас пуловера си, който толкова харесвам. Мога ли да го понося и да го изпера, преди да и го върна?”
Изключено! Най-вероятно и тя си харесва този пуловер и независимо колко сте близки, ще й стане много неприятно, ако разбере, че си го носила, без да й кажеш. А това няма да е толкова трудно. Някой може да те тагне във фейсбук или да му лепнеш леке, което не излиза. Сещаш ли се за рекламата на прах за пране, в която Анна още не е върнала на своята дружка любимата й блузка? Е, ако искаш да си отново с добрата си приятелка, дай й пуловера чист и неопетнен, или просто я попитай дали може да го облечеш.
„Работя в колцентър и направо не знам как да се справям с обажданията на хора, които са откровено груби, особено когато шефът ти е наоколо. Искa ми се да ги пратя на м…а си, но политиката на фирмата не е такива.”
Правило № 1: Никога не приемай тази грубост лично. Това няма нищо общо с теб (е, да, има общо с факта, че човекът насреща е невъзпитан задник, но това заключение ще трябва да запазиш за раздумката след работа с приятелки).
Правило № 2: Кажи на невъзпитания задник, че разбираш проблема му. Съчувствието е много важно. Не повишавай тон и не си позволявай да се държиш надуто или незаинтересовано. Накарай обаждащия се да повярва, че можеш да намериш решение на неговия казус и положението е под контрол. Смятаме, че точно това очаква работодателят ти от теб. Когато животът ти предлага дилеми, направи си дилемонада.
„Приятелката ти работи в същия бранш. Удобно ли е да я попитат каква е заплатата й, за да знам колко да си поискам, ако ти се отвори възможност за повишение?”
Хитър ход, ако си разиграеш картите правилно. Дай й изход от ситуацията, ако случайно въпросът ти я накара да се чувства неудобно: „Можеш да не ми отговаряш, ако не искаш, но планирам да си поискам повишение на заплатата. Ще ми е много полезно да знам ти колко вземаш, ако, разбира се, не е тайна.“ Ако тя се поколебае и усетиш, че не й се говори по темата, бий отбой. Но в случай че е готова да сподели, използвай повода да я разпиташ по-подробно. В крайна сметка важна е не просто самата цифра, а също и как е успяла да си договори тези условия и дали й се налага да върши повече работа от теб за съответните пари. А когато получиш повишението, непременно почерпи приятелката си.
„Мога ли да приема питие от непознат мъж в бара, въпреки че нямам никакво намерение да говоря с него повече от 5 минути.„
Разбира се. Независимо дали става въпрос за футбол, или любов, мъжете са наясно, че да биеш топката, е задължителна част от играта – нищо че невинаги вкарваш гол. В най-добрия случай можеш да откриеш, че с твоя обожател имате доста общи неща. Но ако след известно време си наясно, че химията не е налице, няма смисъл да лъжеш, че отиваш до тоалетната, за да изчезнеш през задния вход. Това е адски невъзпитано, а и нали знаеш, че всичко на този свят се връща? Вместо това кажи: „Радвам се, че си поговорихме, но тази вечер сме излезли по женски и трябва да обърна внимание на приятелките си.“ Той със сигурност ще схване подтекста.
„Често колеги в работата, които не са ми преки началници, ми възлагат разни административни задачи. Знам, че съм най- новата в офиса, но това ми е много неприятно. Винаги ли трябва да казвам „да”?”
Първият ти приоритет е твоят шеф и неговите изисквания. Но вторият ти (особено когато става въпрос за ново работно място) е да покажеш, че си отборен играч. Най- добре е винаги да отговаряш дипломатично. Кажи нещо от сорта на: „В момента шефът ми е възложил тези и тези спешни задачи, така че това мога да го свърша чак в петък. Не ми се иска да ти кажа „да“ и после да те забавя.“ Подобно отношение показва, че вземаш работата си на сериозно и умееш да организираш времето си добре. И все пак се съгласявай да помогнеш винаги когато можеш. Никога не знаеш кой ще е следващият ти началник.
Ако харесвате нашия сайт, харесайте страницата ни във Facebook и станете наш приятел, за да получавате винаги нова и актуална информация и статии.
Leave a reply