Може да си много талантлив и умен, но не си ли уверен в себе си, не излъчваш ли убедителност, трудно ще си пробиваш път в живота.
Психолозите изтъкват, че в основата на позитивната оценка за себе си е родителската любов. Но има и други важни фактори.
Показвайте обичта си. Уверете детето, че никога и при никакви обстоятелства няма да спрете да го обичате. Обяснете, че когато се карате, сте ядосани на негова конкретна постъпка, не на самото него.
Без манипулации. Не поставяйте условия за обичта, защото родителската любов е безусловна. Не казвайте на детето, че ще го обичате повече, ако изкарва добри оценки. Това означава да прави и неща, които не харесва, от страх да не изгуби обичта ви. Така се ражда неувереността.
Не изисквайте пълно подчинение. Нормално е детето да не слуша от време на време. Това е неговият начин да заяви себе си, своята воля и желание.
Оставете го да рискува. Разбира се, в разумни граници и под ваше наблюдение.
Бъдете опора. Когато детето е ядосано, огорчено, тъжно и плачещо, не настоявайте да разговаряте веднага. Изчакайте да се успокои и обсъдете случая. Ако преживява труден момент, подкрепете го и му окажете помощ. Постепенно то ще се научи от вашия пример да се справя и без намесата ви.
Поощрявайте усилията. И хвалете старанието, а не резултата. Нека детето се убеди, че търпението и последователността дават опит, който захранва доброто самочувствие.
Радвайте се на успеха. Дори да е незначителен. Това е чудесна мотивация детето да продължи в същия дух.
Бъдете оптимист. Човек подсъзнателно следва примера на своите родители. Когато е оптимист, той не се страхува и от провалите, пише вестник „Всичко за семейството“.
Leave a reply