Докато детето е малко, ние всячески се стараем да го предпазим от какво ли не и почти не го оставяме да направи нещо самичко. Порасне ли – дразним се, че не е достатъчно самостоятелно и все се налага да го подтикваме и наглеждаме. Как да се справим успешно с този момент от възпитанието?
Нека да започнем с това: какво му възлагаме и какво очакваме от него? Детето трябва да се включва в такава дейност, където може да успее и да види сравнително бързо добрия резултат. Не бива да очакваме чудеса и в никакъв случай не трябва да се дразним, че не е достатъчно сръчно или съобразително, съветват от lady.ru.
Кръгът от задачи и занимания трябва да се разширява без “пришпорване”, като се отчита дали детето е готово да се справя. Добре е когато го обучаваме да сдържаме натрапчивата дидактика и раздразнението и да приемем предварително, че с всеки изминал ден то ще става все по-добро. Трябват само време и практика.
Непременно трябва да сдържаме порива си да направим нещо вместо детето, защото то все още се затруднява – така не му вършим услуга! Хубаво е постепенно да му даваме повече свобода да взема самостоятелни решения и да е отговорно за тяхното изпълнение. Това развива вътрешната дисциплина.
Покажете на малкия човек, че силните хора умеят да дават, да помагат, да защитават. Това ще повиши самооценката му – дори само от случай, когато преодолее себе си и отстъпи любима играчка на друго дете.
Не забравяйте, че на 5-6 години детето ви вече е формираща се личност. За възпитанието на някои нейни черти може да е късно и на 3! Вярно е също, че личността се развива през целия живот, до дълбока старост. Главното е у човека да има потребност да се променя, да вярва в себе си и да проявява творческо отношение към живота. Фундаментът на това позитивно, съзидателно отношение и бъдеща успешност се залага още в ранното детство. Ето защо е толкова важно детето отрано да повярва в себе си и в това, че може да се справи с предизвикателствата на живота!
Leave a reply