Отношения в семейството, отношения в колектива, отношения между родители и деца, между мъж и жена, между приятели
И въпреки че самата дума „отношения“ е абсолютно неутрална, възникват не особено приятни асоциации…
Прието е да се изясняват отношения, да се уреждат, да се скъсват. Съгласете се, че всичко това намирисва на конфликти, обиди, оплаквания, сплетни. Защо става така? Нали чувствата, които лежат в основата на прословутите отношения, могат да бъдат най-искрени, „материалната база“, върху която се градят, да е здрава!
Работата е там, че такива прости и прекрасни неща като любов, дружба, сътрудничество никой не нарича отношения. Отношенията – това са своего рода „безплатни приложения“. Те винаги предполагат сложност, относителност, известна условност… Обикновено никой не казва: „Хайде да се разберем за това и това…“. И въпреки това отношенията представляват един вид игра, в която всяка страна има своя роля.
Добре е, ако тази роля е избрана съзнателно. Но – уви! – най-често всичко става по-различно. Играем едни и същи роли всеки ден, сякаш някой ни ги е натрапил, и не можем да променим хода на пиесата.
Един от най-разпространените сценарии е т. нар. „Триъгълник на Карпман“ – социален модел, наречен по името на американския психолог Стефан Карпман. Наричат го още „драматичен триъгълник“ или „триъгълник на съдбата“. Това е световноизвестна „пиеса“, в нея участват възрастни и деца, мъже и жени, физици и лирици, просяци и богати. Накратко, играят всички и в повечето случаи толкова се вживяват в ролите си, че дори не подозират, че всички жизнени драми се разиграват по отдавна написан сценарий.
Leave a reply