Гордост и скромност не са противоположни по значение думи
Вътрешно присъщо е на човешката личност да бъде доволна от своите знания, умения, качества, постижения. И гордостта му е толкова по-голяма, колкото повече допринася с тях за благото на другите, твърдят психолозите. Това е доказано с изследвания.
Хората се гордеят именно със своите характеристики и успехи, които представляват ценност в тяхната общност
Най-ловкият крадец не крие способностите и високите си резултати в компанията на крадци, защото там те са повод за възхищение и мерило за уважение. В група, където кражбата се смята и за престъпна, и за неморална, той не парадира, че е крадец.
Демонстрацията на гордост рекламира вашите успехи, обяснява професорът по психология Даниъл Снайсър. Иначе останалите няма как да знаят какви са качествата и успехите ви, следователно не могат да разберат как да ви оценят.
Със скромността си допринасяте точно за това – да не показвате на другите хора защо да ви оценят високо. Чакате сами да разберат и може би ще се случи, но ще отнеме време.
Да помогнете да стане по-бързо не е грях, стига да не изпаднете в горделивост
Тя е непремерена гордост, която е дразнеща. Било защото е прекалено натрапчива, макар че има основание. Било защото преувеличавате качествата и постиженията си. Тогава вече останалите хора не ви се възхищават, а ги отблъсквате. И се случва онова, което пише в притчите на Соломон: „пред погибел горделивост върви, и пред падение – надутост“.
Професорът по психология Джесика Трейси различава два вида гордост
Едният нарича автентична гордост – онова, което човек изпитва, когато има реална самооценка, уверен е в качества си, постига целите си и осъзнава собствената си ценност за другите. Високомерната гордост – горделивостта, е свързана с преувеличение, тщеславие, обсесия от себе си. Хората с автентична гордост имат отлични социални връзки, твърди проф. Трейси. Хората с високомерна гордост, основана не на реални качества и постижения, а на нарцисизъм, не са уважавани в общността си.
Другата основна разлика според учените е, че гордите хора се фокусират върху реализирането на определени цели и качества, а горделивите – върху самото признание на другите.
От това идва и един парадокс
Често нежеланието на служител да си поискат повишение, да речем, идва от горделивостта. Той не е горд, в смисъл, че не иска да се унижава, като се самолредлага.Той са горделив, в смисъл, толкова обсебен от себе си, че смята другите за длъжни да го забележат.
Затова мнозина намират прекалената скромност за подозрителна. Или човекът се самооценява правилно и не вижда с какво да се гордее. Или пък се опиянява от толкова голяма доза горделивост, че се смята за център на вселената.
Leave a reply