„Дръж се прилично“, „Подреди си стаята“ – всеки ден се налага да казваме и повтаряме до безкрай порой от думи, които тутакси се забравят от детето. Какви стратегии можем да използваме, за да ни чува по-добре?
Упражнявайте по-малко видим натиск
Децата са точно като нас: усетят ли, че някой ги пресира, веднага включват защитни механизми и издигат
невидима стена срещу атаките. Никой не обича да му налагат нещо, несъобразено с неговите планове, и да прекъсват заниманията му. Искате или не, когато се опитвате да наложите нещо на мъника, го поставяте в подчинено положение и това води до определено напрежение. Детето изпитва нуждата да реагира, но няма тази възможност.
Ако прецените, че е безопасно, понякога е по-добре да го оставите да направи грешка, да понесе последствията и така да си научи урока. Или използвайте заобиколен начин, по който не използвате директен натиск, а отново постигате крайния резултат. С времето ще постигнете нужната гъвкавост и с преговори и много обяснения няма да имате проблем в комуникацията. Играта също е успешен начин да помогнете на детето да започне да подрежда стаята, да ви помага или да се научи на нещо полезно.
Например можете да предложите на детето да си смените ролите и то да влезе в дрехите на мама или на татко, да опитате със смях или с друг забавен номер, с който то да се почувства свободно да избира и да играе.
Избягвайте повторенията
Когато през целия ден се повтарят едни и същи препоръки и молби, детето просто престава да ги чува.
Думите ви се превръщат в монотонно мърморене, което е като шумов фон, който не достига до съзнанието на детето. Настоятелните фрази започват да дотягат и мъникът се чувства така, сякаш му нямате доверие.
Опитайте се да достигнете до детето, като разчупите стереотипите си – всеки родител ги има. Може да превърнете съветите във въпроси, така че да подчертаете, че държите на неговото мнение. Използвайте вроденото детско любопитство, разнообразете съветите си с любопитни факти, така детето ще ги запомни много по-лесно.
Използвайте подходящ момент
Искате нещо от него в момент, когато детето гледа любимото си детско предаване или няколко минути преди да тръгне за училище – със сигурност то ще ви отговори автоматично, без да се вслушва в думите. Съзнанието му е твърде заето с други неща.
Децата са отворена книга, те възприемат много информация, нужно е спокойствие и подходящ момент, за да предадете важно послание на хлапето. Децата не са като нас, те не могат да правят няколко неща наведнъж като възрастните, тяхното съзнание е абсолютно съсредоточено в действието, което е привлякло вниманието им. Говорете тихо и съсредоточено, без да викате и без да обвинявате, гледайте го в очите, за предпочитане – на неговото ниво. Позволете му да разбере, че неговата помощ и активност са важни за вас.
Обяснявайте повече и по-подробно
Това, което е ясно за вас, не е разбираемо и за децата. Не използвайте сложни фрази, опростете обясненията, така че да ги сведете до нивото на детското съзнание. Много често детското неразбиране на нашите послания се изразява в плач, в отказ да бъдем изслушани или в тръшкане. Те просто не могат да го формулират ясно и да ни кажат: „Не те разбирам“. Когато му разяснявате това, което искате, не забравяйте да използвате прости фрази и да търсите обратна връзка. От това дали детето ви е разбрало правилно, зависи до голяма степен правилната и спокойна комуникация между вас.
Участвайте заедно с него
Когато налагате на детето определени правила, често срещана грешка е да гледате отстрани как то ги изпълнява. Дайте му пример, като се захванете и вие със същото, като му помогнете и като го насърчите с думи. Това важи с голяма сила за домашните задължения. Когато прехвърляте част от тях към детето, покажете му, че и вие имате свои, като започнете да правите нещо паралелно с него. Не му натривайте носа с фрази от рода на „Понеже нищо не разбираш, ще ти покажа“.
Детето не може да бъде на вашето ниво на изпълнение на задачите, то бърка, но това е част от процеса на научаване на различни умения. Не забравяйте да го похвалите, когато изпълни нещо, но не подчертавайте прекалено важността на похвалите. По-важното е да внушите на детето, че неговата помощ е ценна за вас.
Add comment