„Халукс” означава палец на крака, а „валгус” – изкривяване встрани. Разговорно го наричаме „кокалче на крака”. Проблемът се състои в изместването на костта в основата на палеца, което води до деформация на стъпалото и болки при ходене. С това изменение се променя и естествената опора на тялото върху стъпалото, поради което се появяват болезнени мазоли по долната му страна.
Наследствено ли е?
Наследствеността не е най-важният фактор, въпреки, че се отчита в много случаи. Най- често тази деформация се появява с възрастта и засяга 20-30% от хората. Ако в семейството ви се среща халукс валгус, това не означава непременно, че и вие ще страдате от него. Предпоставка за появата му е размерът на палеца, по-точно когато той е по-дълъг от втория пръст. Свръхтеглото може да ускори процеса.
Виновни ли са обувките?
Фактът, че най-вече жените страдат от халукс валгус, се обяснява с това, че техните кости на ходилото са по-„еластични” и по-лесно се поддават на изкривяване. Що се отнася до обувките с остър връх и висок ток, те причиняват деформации на по-ранна възраст. При голям наклон в обувката ходенето се извършва с почти вертикални стъпала, което създава голяма тежест в пръстите и под този натиск кокалчето в основата на палеца започва да се измества.
Как да ограничим деформацията?
Най-важен е правилният избор на обувки – меки стелки, които не позволяват на ходилото да се смъква към пръстите, и заоблени, а не остри върхове на обувките, за да се избегне притискането.
Могат да се използват и приспособления за разтваряне на пръстите, така че палецът да стои изправен. Те нямат никакъв ефект върху вече настъпилата деформация, но са с превантивно значение, а могат и да намалят евентуалните ранни симптоми.
Ортопедичните стелки са предназначени да облекчат болките при ходене.
Трябва ли да се направи операция още в началото?
Никога не бива да се пристъпва към операция, ако няма никакви оплаквания, тоест само по естетични съображения. В случай, че нямате болки и се решите на операция, е възможно такива болки да се появят след нея, защото механично се променя опората на стъпалото.
Хирургичната интервенция е уместна, когато стъпалото е болезнено – но не епизодично, а редовно, ако ви е трудно да се обувате и не успявате да си намерите подходящи обувки, ако деформацията започва да променя начина ви на живот и ви отказва от спорт или активен социален живот.
С други думи, операцията не се прави просто ей така. Но не бива и да се чака прекалено дълго, защото по-голямата деформация изисква допълнителни, по-сложни хирургически процедури.
Могат да бъдат оперирани едновременно и двете ходила, но това не се препоръчва, защото неоперираният крак е необходим за по-бързото възстановяване на оперирания.
В какво се състои операцията?
След като се отнеме изпъкналата част, костта се намества в нормално положение и се фиксира с титанови винтове. Интервенцията протича обикновено при местна упойка.
Все още най-много се практикува операция с голям разрез на страничната част на палеца, но от няколко години насам се налага и друг метод, при който костта се намества през кожата и през няколко минимални разреза.
Как протича следоперативният период?
Болките се овладяват с подходящи лекарства. На оперирания крак се носи ортопедична обувка, в която натискът се извършва само при петата в продължение на 3 до 6 седмици. Това може да наруши равновесието и да доведе до болки в гърба.
Рехабилитацията след това е доста продължителна – от 6 до 12 седмици или дори повече.
При интервенцията без голям разрез възстановяването е по-бързо. Веднага се използва специална обувка, която обаче позволява натискът при ходене да се разпределя по цялото стъпало и това улеснява по-бързото му влизане в нормална форма, пише Здравен журнал.
А ако има рецидив?
В миналото операцията се е състояла само в премахване на издутата част на кокалчето, поради което често се е стигало до рецидиви. Днес се извършва изправяне на костта, което е окончателно. Все пак с напредването на възрастта понякога се появява нова деформация.
Add comment