И днес читателите ги побиват студени тръпки от хладнокръвните убийства на нейните герои. Сюжетите й сякаш са излезли изпод перо, потопено в арсеник, и сътворени от някакво дяволско въображение…
Бюст на Агата Кристи
Агата Кристи е родена в семейство, определяно според тогавашните разбирания за добро. Иначе става въпрос за заможно семейство, отдадено на безделие. Израснала сред напудрени дами, които не изповядват друго удоволствие, освен следобедния чай в 17 часа и удавената в сметана ябълкова торта. Последното от три деца, Агата се ражда в дом на рентиери на 15 септември 1890 г. Бащата е американец – очарователен и безгрижен, майката – капризна и разглезена, приписват й ясновидски способности. Агата е чувствително дете, обучавано вкъщи. Майка й смята, че дъщеря й не бива да се учи да чете и пише, преди да навърши 8 години, тъй като вярва, че това вреди на ума на детето. Пренебрегвайки тази забрана, от петата си година малката жадува да научи буквите и думите. Тя се научава сама да пише и да чете, без да подозира, че точно писането ще промени живота й и ще й донесе слава и богатство.
Детството й е безгрижно в огромната градина в семейния дом в Торки, близо до спокойните плажове на Девън. Партии крокет и бадминтон, пудинг на всяко хранене, пътувания до Париж с майка й… Спокойният живот обаче понякога е смущаван от тежки нощи. Един мъж с пушка в ръка изниква в сънищата й. Тя се бои от него, той всява страх и поражда картини на смърт в детския й ум. Както я съветва майка й, Агата пише мъдри поеми и разкази, които никой издател не се съгласява да публикува. Първата световна война наближава и Агата се влюбва в офицера Арчибалд Кристи. Омъжва се за него. Той е бащата на дъщеря й Розалинд. През 1916 г., съвсем скоро омъжена, тя отстъпва пред настояването на сестра си и приема предизвикателството да напише криминален роман, след като добива задълбочени познания за отровите и ефекта им върху човешкото тяло покрай работата си в диспансера по време на Първата световна война. Тогава написва „Аферата в Стайлс“. Под перото й се ражда прочутият днес Еркюл Поаро, герой, който тя избира да създаде белгиец, след като по време на войната една колония белгийски бежанци се е настанила близо до дома й. Въображението й рисува червендалест мъж, много наблюдателен и забелязващ всички най-дребни детайли. Мъж, за когото често казва, че мрази до такава степен, че би искала да го убие… Но точно той през 1926 г. донася на Агата Кристи славата с „Убийството на Роджър Акройд“.
В момента, когато усилията й се увенчават с успех. Агата Кристи вижда как светът й се сгромолясва. Майка й умира и Арчи, мъжът, когото тя обича толкова много, й съобщава, че е срещнал друга жена, по-млада, която обича от цялото си сърце. Разводът потопява писателката в толкова дълбока депресия, че през февруари 1926 г. тя изчезва, като оставя след себе си само колата си със запалени фарове, а върху седалките било нахвърляно съдържанието на куфара й, документите й и палто.
Агата Кристи твори
Тя изчезва от света за десетина дни, а Арчи е разпитван от полицията. Журналистите я откриват в един хотел, под чуждо име, това на жената, заради която съпругът й я напуснал. Агата Кристи никога няма да говори за този мистериозен момент. Според някои тя е получила амнезия, според други това е добър рекламен ход.
Когато не е заета да измисля поредната засукана криминална интрига. Агата Кристи пътува. Месопотамия й поднася най-приятната от всички изненади в лицето на Макс Малоун, археолог с добри маниери и петнайсет години по-млад от нея. Мъжът е лудо влюбен в нея, но тъй като тя се бави да му даде ръката си, въпреки че той настойчиво я иска, накрая Макс я пита директно: „Не можете да си представите да живеете с мъж, който прекарва времето си да разкопава трупове, нали?“ А тя го успокоява: „Напротив, аз самата обожавам труповете!“ Това е любов за цял живот, която ще подтикне писателката да каже: „Той е единственият мъж, който, колкото повече стареете, толкова по-голям интерес ще показва към вас.“
Романите и героите на Агата Кристи
Мис Марпъл вижда бял свят, без обаче да бъде убит Еркюл Поаро. Писателката става все по-добра в изкуството на семейното убийство, въображението й ражда трупове на деца под цветните масиви, с чиито научни имена тя обича да се заиграва, крие следите от престъплението в камините на скъпи замъци, жонглира с перуки и дегизировки, прибягва при разгадаването на престъпленията до огледала, където се отразяват убийците и свидетелите. Читателят е в напрежение до развръзката, която винаги е изненадваща. По време на пътуванията си въображението й ражда най-страшните сюжети. Така „Убийство в Ориент експрес“ се появява на бял свят, след като Агата е изживяла едно колкото катастрофално, толкова и комично пътуване на борда на известния влак. По същия начин се ражда и „Смърт край Нил“, историята, която написва след завръщането си от престой в Египет. Колкото повече расте популярността й, толкова повече кралицата на криминалния роман избягва журналистите, които сякаш държи да ужасява. Тя ще се задоволи да им подхвърли само някои фрази като, че обича хайвер, защото й прилича на арсеник или че да седне пред пишещата си машина е най-скучната работа, която познава. Изключително богата, Агата купува къщи, които обзавежда, но никога не обитава. През 1961 г. й съобщават, че тя е най-четеният английски автор в света, а тя показва пълно безразличие и продължава да работи. До края на дните си пише, води си бележки, измисля страховити убийци. През есента на 1975 г., предусещайки, че краят й наближава, Агата Кристи накрая убива Поаро, чиято смърт постановила още през 1930 г., но така и не се решила да публикува своя „Еркюл Поаро напуска сцената“. Три месеца по-късно, Агата Кристи умира. Скъпият й Макс ще я последва две години по-късно. Прости смърти, без арсеник, без убийци…
Leave a reply