Когато само на 19 се влюбих В Ники, си мислех, че всичко пред мен ще бъде цветя и рози. Той ме обичаше, аз го обичах – какво повече можех да искам от живота.
След година той реши, че е време да ме представи на родителите си, и тогава започнаха моите проблеми – майка му не ме хареса от първата среща. Въпреки това с Ники скоро се сгодихме и аз се пренесох да живея у тях. Бъдещата ми свекърва обаче не се отказа от намерението си да ни раздели. Тормозеше ме, унижаваше ме, натякваше ми, че съм от друга прослойка, недостойна за тяхната. Винаги подмяташе, че се обличам под всякаква критика, а в кухнята си не ме допускаше – готвела съм само буламачи.
Не обичам съпруга си
Най-лошото беше, че тормозеше и сина си. Правеше се, че не забелязва колко е влюбен в мен и непрекъснато му натякваше, че не си е намерил подходящо момиче за съпруга. Ники ми спестяваше доколкото може нападките й, но гълташе всичко в себе си и тайно се измъчваше. За да му олекне, все по-често започна да надига шишето с ракия или да се залива с приятели. Не беше способен да тропне по масата и да ме защити, а и баща му си мълчеше безпомощно. Всичко това ужасно ми тежеше и въпреки това близо година изтърпях тормоза на майка му. Перях, чистех, пазарувах и правех всичко, което поиска, а тя ме третираше като слугиня.
Когато обаче и Ники започна всяка вечер да си ляга до мен кьоркютук пиян, ми писна, събрах си багажа и се прибрах у дома. Най-тъжното беше, че годеникът ми, под натиска на майка си, дори не ме спря.
Любовта отстъпи място на омразата, още повече че тестът за бременност, който се наложи да си направя, се оказа положителен. Вече нямах сили за нищо и реших, че изходът е само един – аборт. От деня, в който загубих детето си, не само животът ми, а и аз самата се промених напълно. Дотолкова, че не можех да се позная. Вече изобщо не ми пукаше за Ники, жадувах единствено да си отмъстя.
И като че ли успях – Ники се пропи още повече, напусна работа, висеше пред вратата ми денонощно… Тогава се случи чудо – видях майка му на колене пред мен! Дойде да ме уговаря да се върна, защото синът й загивал. Осъзнала грешката си, молеше ме да й простя. За кратко ми дожаля за нея, но бързо се съвзех и й показах вратата. Като се сетих за всичко, което ми беше причинила, и за детето, което изгубих, победоносно тържествувах над майчината й болка и отчаяние.
След няколко дни обаче се появи бащата на Ники, към когото винаги съм изпитвала симпатия, защото е добър човек, пък и той е подложен на тормоза на жена си, която подлудяваше и мен. И когато той се разплака, го прегърнах, за да го утеша. Тогава усетих, че нещо трепна в мен – пожелах го като мъж. Още преди да довърши молбите си, впих устни в неговите и го повлякох към дивана. Не му беше лесно да устои на младото ми тяло. Усетих, че и той ме желае, и се любихме дълго. Накарах го да стене от удоволствие и после пак, и пак. Накрая се заклехме да пазим своята мръсна тайна, но не и да потушим огъня, който беше пламнал в душите ни.
Върнах се в дома им и в живота на Ники, неотдавна подписахме и брак. Превърнах се в неговото лекарство против пиенето. И такова ще си остана. Не мога да го обикна отново, нито да му бъда вярна, както преди. Сега той и майка му са ми в краката, а баща му – в леглото. Мисля, че това е справедлива цена за страданието, което ми причиниха.
Илияна
Пишете ни и вие на e-mail po.krasivi@gmail.com
Add comment