Останах вдовица само на 33 г. Със Стефан се бяхме оженили късно, защото и двамата градяхме кариера. В началото не мислехме за дом и деца, а после се случи най-лошото – в една задгранична командировка съпругът ми загина при автомобилна катастрофа.
Бях отчаяна и нещастна, отказах се от всички амбиции в професията и не виждах смисъл да продължа. Затворих се сама и тъжна в голямото жилище и не исках да се срещам с никого. Най-много страдах за това, че мъжът ми не ме беше дарил с рожба. Мина доста време, докато намеря сили и осъзная, че и Стефан, и покойните ми родители ще са доволни, ако ме виждат от небето щастлива.
Щастлива съм
Продадох апартамента в големия град и като прибавих парите, които бяхме събрали, купих хубава къща край морето. Ремонтирах я и започнах да давам няколко стаи под наем на почиващи. С покойния ми съпруг мечтаехме един ден да се занимаваме именно с това. Парите, които изкарвах през лятото, ми стигаха да преживея до следващия сезон и дори ми оставаха.
Миналото лято при мен се настани симпатична млада двойка от София. Не бяха семейство, около 25-годишни, изглеждаха много влюбени и ми беше приятно да си общувам с тях. Когато се прибираха от плажа, сядахме със Светла и Тишо на верандата, предлагах им кафе, а понякога те носеха студена бира, говорехме си и се смеехме. Вървеше ни приказката и чувствах симпатия, особено към Тишо, който беше постоянно усмихнат. Светла пък беше голяма бърборана, от нея набързо научих всичко за тях двамата, та и за семействата им.
Бяха минали само пет дни обаче, когато се обадиха, че лелята на момичето е починала. Светла тръгна за погребението, а Тишо остана да я чака. Продължихме да си правим компания и дори заедно вечеряхме – той все хвалеше салатите ми, а пържената риба направо обожаваше. Втората вечер изпихме бутилка бяло вино и на мен ми се завъртя главата. И уж бях по-голямата, а нещо ми стана, хванах Тишо за ръката и го поведох към спалнята си. Не бях се любила с мъж отдавна и му се отдадох с желание и хъс. Той се оказа страхотен любовник и прекарахме една страстна нощ.
После Светла се обади, че няма да се върне, и се наложи Тихомир набързо да си събере багажа. Тръгна си без желание, а аз пролях малко сълзи на раздяла. Но и на двамата ни беше ясно, че авантюрата ни трябва да остане тайна, затова си обещахме, че няма да се търсим. Не исках нашата краткотрайна връзка да попречи на любовта му със Светла. Каквото било, било.
Оказа се обаче, че Тихомир не само остави един красив спомен след себе си, а и още нещо – след 9 месеца родих син, когото кръстих Тодор, на баща си. Сега вече знам, че има за какво да живея. И не ми пука какво говорят хората зад гърба ми. До днес не съм съобщила на Тихомир, че има дете, и смятам да не го правя. Не знам какво се е случило с него и Светла, надявам се да са щастливи, както съм щастлива и аз.
Диляна
Пишете ни и вие на e-amail po.krasivi@gmail.com
Add comment