Кестените не са особено популярни в нашата кулинария, но много други култури ги боготворят
Все пак ароматът на печени кестени вече взе да се долавя и по нашите улици, когато застудее.
В кестена, за разлика от другите семена и ядки, има малко калории и мазнини, но е богат на минерали и витамини. Съдържа витамин С почти колкото лимона.
Но не се яде суров, тъй като сапонините му придават твърде тръпчив вкус. Като се сварят или опекат, нишестето в кестените се хидролизира до захари и те им придобиват сладък вкус.
Слагат ги и гарнитура към печено месо, в торти, сладки и като плънка на бонбони. От ядките може да се направи и диетичен хляб.
Маслото от кестените пък се използва в сладкарството. Ако купувате сурови кестени, избирайте ги лъскави, с тъмнокафява кора и да не миришат на влага. Преди печене трябва да ги продупчите.
На кората се прави процеп като кръст. Без него кестените ще хвърчат като пуканки. Варят се 10 минути, покрити с 3 пръста вода. Преваряването не ги прави по-меки и вкусни, а ги разронва.
Калият и фосфорът в кестените укрепват сърцето, съдовете, костите и нервите. Протеинът в тях е полезен като този в яйцата и лесноусвоим от човека. В кестените има и голямо количество манган и мед. Богати са и на минерални соли.
През V век пр. Хр. кестени са се отглеждали само в Мала Азия и Гърция, после в цяла Южна и Централна Европа
Изсушавали са ги и са ги мелели на брашно, което смесвали с ръжено и пшенично за хляб и сладкиши. С навлизането си, картофите ги изместват.
Днес кестенът все още е популярен в Азия. В италианската област Тоскана още правят сладкиша „кастанячо“ от кестеново брашно. Вкусът му е подобрен с добавка на кедрови ядки, стафиди и розмарин.
Add comment