Уж живеем в 21-ви век, но в нашата страна много неща са си като преди векове. И макар да сме в Европейския съюз, още влачим ориенталските нрави. Никой не може да ме убеди например, че жените у нас сме напълно равноправни. Нищо, че съществува приказката – ако искаш една работа да бъде свършена, поръчай я на жена. Нека ви разкажа тази история, пък вие сами си направете изводите.
Със Симеон завършихме една специалност на УНСС, явявали сме се заедно на сума ти изпити и знам, че в дипломата му има предимно тройки. Колко пъти съм му давала моите записки, за да се яви на поправителен, само аз си знам. И години наред съжалявах, че съм го правела, ама беше кьсно.
Завърших с пълно отличие и по някаква случайност с него започнахме работа в неголяма фирма, попаднахме дори в едно направление. Той се превърна в изтупано юпи, ходеше с вирнат нос и шефът много го толерираше, макар че пред очите ми колегата провали не един проект, а после аз трябваше да оправя кашите му. Само две години по-късно изведнъж го направиха главен специалист и той ми стана нещо като 
шеф. Получаваше доста по-голяма заплата от моята, имаше на разположение служебен автомобил и тлъста сума представителни – пари за обеди и вечери с клиенти. Това обаче не му пречеше да си гледа живота, а в работата да си остане същият надут балон, който може да се спука от острието на всяка по-сложна задача.
След време разбрах и още нещо – собственикът на фирмата, в която работехме, бил далечен роднина на семейството му. Прекият ни шеф все пак явно изпитваше някакви угризения, като виждаше как работя аз и какво мога, защото веднъж – уж случайно – се изпусна, че не смеел да рискува да издигне млада жена на ръководен пост. Тя щяла да роди едно, та две деца, непрекъснато да излиза в болнични заради тях и домашните й грижи да й пречат в работата.
Търпях, търпях, загубих цели 7 години от живота си в ядове и си казах – стига! Аз съм не просто амбициозна жена, но и можеща, сигурна съм в това. Пък и половинката ми се оказа успяващ и достоен мъж, не като Симеон. Заедно със съпруга ми направихме частна фирма със същата дейност като тази, в която работех дотогава. С огромен кеф оставих колегата да им върши работата и напуснах. Разбрах, че след мен са минали не една и две жени, ала никоя от тях не се е задържала.
Полека-лека нашата фирма набра скорост. Много от бившите ми клиенти ме откриха и се преориентираха към нас. Нямам никакви угризения, защото знам, че в нашата фирма ще получат всичко в несравнимо по-добро качество.
Реших да напиша това писмо, защото неотдавна разбрах, че старата фирма е пред фалит. Не искам да злобея, знам, че кризата е тежка за всички. Ние самите изпитваме доста трудности. Мисля си обаче, дали бившият ми шеф си дава сметка, че ако не беше подбутвал напред некадърни тройкаджии, а се беше доверил на можещи жени, щеше да оцелее по-дълго. Ще ми се някой път да го срещна и да му го кажа в очите.
Златанова
Пишете ни на po.krasivi@gmail.com
Add comment