Може да съм гей, но имам достойнство!

В един горещ следобед се прибирах от пазар. На път за вкъщи минавам покрай известно заведение и чух, че някой ме извика по име. Обърнах се и видях, че мои съученици седяха там и пи­еха студена бира. Предло­жиха и на мен да се разхладя в жегата, но аз категорич­но отказах под претекст, че бързам и имам работа. Като цяло отбягвам тези момче­та, защото в училище бяха неприятни и големи хулига­ни, всички страняха и не об­щуваха с тях.

Понеже много настояваха, все пак седнах за малко.

Единият от тях – нахалният Иво, извади пачка с пари и каза, че отдавна си падал по мен, искал да ме изчука и щял да ми плати. Мои съсе­ди му били казали, че съм гей и правя секс с момчета. От­рекох категорично. Дори го излъгах, че не съм гей, а нор­мално момче и това, което е чул, е пълна измислица. На­рочно го излъгах, за да не се издам. Попитах Иво кои хора са му дали тази невярна ин­формация, а той най-нагло ме напсува и извика: „Мръсен мазен педал, откъде накъде ще ти обяснявам кой ми е казал!“ Аз пък му зая­вих, че повече не се позна­ваме, и си тръгнах.

Стана ми страшно обид­но, почувствах се като мъжка проститутка, на коя­то предлагат платен секс. Да, ама не минава този но­мер. Може да съм гей, но си имам достойнство и няма да тръгна да правя секс с все­ки, който ми предложи. Пос­ле пък да ме разнасят, че съм бил с еди-кого си. Вбе­сявам се от такива прости хора, които се интересуват само от моята сексуална ориентация. Мразя да се ровят в живота ми.

Алберто

Това, че съм гей, означава ли, че трябва да съм винаги сам?!