Това, че съм гей, означава ли, че трябва да съм винаги сам?!

На 26 г. съм, романтик от малък. Умея да се радвам на малките неща.

Като дете най-много обичах да гледам влюбените двойки на улица­та. Спомням си как майка ми ме водеше и ме прибираше oт детската градина, а аз все зяпах по тротоарите как мла­дите се държат за ръка. По­някога минавахме през един парк, в който винаги имаше насядали двойки. Разтапях се, като виждах как някое момиче седи в скута на мом­че, да се гледат в очите, да се милват и да не пускат пре­плетените си ръце. Както ги наблюдавах, осъзнах, че лю­бовта е най-великото чув­ство и движещата сила в живота ни. Но не съм и пред­полагал, че може да е тол­кова трудно да я намериш и да я задържиш.

Днес и аз станах като оне­зи чаровни момчета – с тази разлика, че си нямам поло­винка. Всъщност аз съм си гей, но не открит, няма ида бъда. И сега се нуждая от другата мъжка половинка до мен, която да ме обича и с която да преплитаме пръсти­те си, когато сме усамотени заедно някъде. Не съм раз­глезен и не хленча. За хора­та около мен съм усмихнат младеж без проблеми. Рад­ват ми се и ме приемат като приятел. Но на мен ми е тъжно, че все съм сам, а дру­гите се влюбват и разлюбват. Никога не съм се чув­ствал различен заради сек­суалната си ориентация. Приех я и се радвам, че съм

такъв. Чувствам се различен по-скоро заради това, че с годините не се омърсих, не се оставих другите да ме из­ползват, не се поддадох на пороци и на изкушения, кои­то биха ме провалили като личност. Радвам се, че се съхраних.

Още 18-годишен си изгра­дих образ на мъжа, който искам да имам до себе си. Той до ден днешен живее в мен. Обича ме, вярва ми, пази ме. Заради него се събуждам с усмивка и си лягам с неговата преградка. Сигурно ще ме помислите за луд, но не съм. Вярвам, че един ден този образ ще при­добие материален и реален вид. Онзи човек ще докос­вам и обичам наяве.

Но в България е много трудно, първо, да намериш човек от своя пол, с когото да се влюбите, и второ, та­кава любов тук е анатемосана. Затова, когато имам ня­кого до себе си, няма да до­пусна другите да узнаят това. Ще пазя своя и неговия ав­торитет. Чувствата нямат нужда от показност. Колко­то и да ни е трудно да под­държаме тази любов, вяр­вам, че ако се обичаме и си имаме доверие, ще се спра­вим и ще сме щастливи.

 

Анонимен

 

Известните българи, умрели от СПИН

 

 

Магазин за красота и здраве

Прочетете още:

1 коментар

  1. dalisamdobre says:

    Аз съм на 17 и се чувствам по същия начин.
    Просто няма как или с кого да бъда.
    Ако искаш може да си пишем поне по скайп.
    skype: dalisamdobre
    :)

Добавете коментар