Може да съм гей, но имам достойнство!
В един горещ следобед се прибирах от пазар. На път за вкъщи минавам покрай известно заведение и чух, че някой ме извика по име. Обърнах се и видях, че мои съученици седяха там и пиеха студена бира. Предложиха и на мен да се разхладя в жегата, но аз категорично отказах под претекст, че бързам и имам работа. Като цяло отбягвам тези момчета, защото в училище бяха неприятни и големи хулигани, всички страняха и не общуваха с тях.
Понеже много настояваха, все пак седнах за малко.
Единият от тях – нахалният Иво, извади пачка с пари и каза, че отдавна си падал по мен, искал да ме изчука и щял да ми плати. Мои съседи му били казали, че съм гей и правя секс с момчета. Отрекох категорично. Дори го излъгах, че не съм гей, а нормално момче и това, което е чул, е пълна измислица. Нарочно го излъгах, за да не се издам. Попитах Иво кои хора са му дали тази невярна информация, а той най-нагло ме напсува и извика: „Мръсен мазен педал, откъде накъде ще ти обяснявам кой ми е казал!“ Аз пък му заявих, че повече не се познаваме, и си тръгнах.
Стана ми страшно обидно, почувствах се като мъжка проститутка, на която предлагат платен секс. Да, ама не минава този номер. Може да съм гей, но си имам достойнство и няма да тръгна да правя секс с всеки, който ми предложи. После пък да ме разнасят, че съм бил с еди-кого си. Вбесявам се от такива прости хора, които се интересуват само от моята сексуална ориентация. Мразя да се ровят в живота ми.
Алберто
Това, че съм гей, означава ли, че трябва да съм винаги сам?!
Leave a reply