Стана здрав бой между съпернички, а рефер беше мъжът ми
Когато разбрах, че моят Михаил – Мишето, както галено го наричах, се захласва по новата ни съседка, а тя отговаря на закачките му, побеснях. Имаше защо да се страхувам, защото Даниела си беше истинска жена отвсякъде. Всичко й беше дал Господ – и красота, и обаяние.
Първата ми мисъл беше да убия своето Мише. Обаче едно е да искаш и да можеш, друго е да искаш, ама да не можеш. Та моят халосник е над 120-килограмов бивш хандбалист, а аз с мокри дрехи тежа едва 54 кг. Само можех да подскачам около него и да се опитвам да го достигна с малките си юмручета. Не че не бях опитвала да го удрям, но той с едната си лапа хващаше моите нежни ръчички и ме отхвърляше от себе си като досаден комар.
Наистина съм дребна, но вредна и много ревнива. Няколко пъти предупреждавах Даниела да не мята белтъци на моя мъж, но тя ми отговаряше нахално, че по-скоро аз трябва да озаптя тоя нерез.
Една вечер не издържах, позвъних на вратата й и без обяснения я хванах за косата. Тя също не ми остана длъжна. Скубехме се, удряхме се и си крещяхме една на друга обиди. Мишо излезе от вкъщи, но не се намеси. Само ни гледаше и се смееше. Явно му беше кеф да гледа как две жени се бият заради него. Наизлязоха и други съседи и се получи нещо като боксов мач, чийто рефер беше мъжът ми.
Когато всичко приключи, аз и съперницата ми приличахме на две настръхнали разпердушинени кокошки. Останах си със срама и излагацията, но все пак излязох победител в двубоя, защото Даниела повече не посмя да погледне към Мишето.
Янка
Оказах се между чука и наковалнята
Add comment