Признавам, не се бях замисляла върху възможността в един момент най-добрият ти приятел да ти стане шеф. Нямаше и да ми хрумне, ако Дари – дъщеря на моя приятелка, не ме беше помолила настоятелно да се видим и да поговорим.

Започна без предисловия: „Нали познаваш Митака, живее в къщата на ъгъла, като отиваш към спирката…“ Естествено, че го познавам. Двамата израснаха заедно – тръгнаха в една детска градина, бяха заедно в първи клас, в езиковата гимназия също. Като студенти се разделиха – Дари избра пътя на баща си и най-неочаквано записа финанси. Митака – минал през доста изцепки, през драмата на скандален родителски развод, през неловкото положение да си пълен отличник и на прага на изключването заради лошо поведение – изведнъж реши, че няма да учи. Една година ще си почива, за да разбере какво иска да прави с живота си. След това отказа издръжка и от майка си, и от баща си, стана момче за всичко в една агенция за недвижими имоти и записа задочно счетоводни науки. След всички простотии продължиха да се виждат с Дари и да бъдат най-важните хора един за друг, истински приятели. През това време се влюбваха, разделяха се, тя плачеше на неговото рамо, той се напиваше до безпаметност и повръщаше на нейния килим… Тя го гонеше и го предупреждаваше, че този път вече му е за последно, после пак отваряше широко дома си за него. Той се репчеше, че ще разбие муцуната на онзи, дето я тормози и я кара да плаче, защото независимо от всичко за него тя беше момичето с най-красивите зелени очи.

Никой не се изненада, когато Митака направи собствена фирма и покани Дари за своя дясна ръка. В началото онези, които не ги познаваха, ги гледаха с нескрито любопитство -красива двойка, играят си на приятели, а около тях просто мирише на секс, за какво им е да маскират връзката си като перфектни служебни отношения. Дори един глупак – Любо, реши да се пробва и да свали Дария, но си тръгна от фирмата без време. Тогава за останалите играта стана ясна – няма какво, те са си любовници. Започнаха да ровят в друга посока – защо крият това, след като и двамата са свободни?

Преди да намерят някакъв логичен отговор, разривът между Дари и Митака стана достояние на всички. Никой обаче не разбра истинската причина. Момичето през сълзи я разказа на мен: „Разбираш ли, в един момент той забрави, че ми е приятел, и стана единствено мой началник. Вместо да ме чува какво говоря, той ми нареждаше какво да правя. Почти ми забрани да му противореча, когато сме във фирмата, макар да твърдеше, че колкото е негова, тя толкова е и моя. И това е самата истина, включително и ако говорим за пари…“

Отначало Дари решила, че това е някакво тъпо моментно състояние, да речем по-дълга Сатурнова дупка. Опитала да му каже, че греши, че не бива да се държи така с никого, най-малко с нея, че е излишно подозрителен и че става дори груб, че невинаги е прав и кой, ако не тя, има правото да му каже всичко това. Митака толкова си бил повярвал, че чак тропнал по масата и й напомнил кой все пак е шефът там. Дари не вярвала нито на ушите, нито на очите си. След като по приятелска линия не стигнала далече, решила да тръгне по служебната – като негова заместничка написала изложение, в което подредила грешките, които той прави, и дори му казала докъде ще го доведат те. Още щом видял доклада й, изкрещял на секретарката да я извика на секундата. За късмет точно в онази сутрин тя била закъсала с колата си и закъсняла за работа. Наказал я за това и го обявил пред всички. Никога преди не я бил унижавал така. Мислела да напусне, но вместо това решила да се пребори за него и ако не му харесва, той да се махне.

Като се видяхме, тя всъщност ме питаше има ли такова чудо – приятелство с шефа. Сама си отговори, че точно такова две в едно просто няма.