Стана здрав бой между съпернички, а рефер беше мъжът ми

Когато разбрах, че моят Михаил – Мишето, както га­лено го наричах, се захласва по новата ни съседка, а тя отговаря на закачките му, побеснях. Имаше защо да се страхувам, защото Даниела си беше истинска жена отвсякъде. Всичко й беше дал Господ – и красо­та, и обаяние.

Първата ми мисъл беше да убия своето Мише. Оба­че едно е да искаш и да мо­жеш, друго е да искаш, ама да не можеш. Та моят халос­ник е над 120-килограмов бивш хандбалист, а аз с мокри дрехи тежа едва 54 кг. Само можех да подска­чам около него и да се опит­вам да го достигна с малки­те си юмручета. Не че не бях опитвала да го удрям, но той с едната си лапа хващаше моите нежни ръчички и ме отхвърляше от себе си като досаден комар.

Наистина съм дребна, но вредна и много ревнива. Няколко пъти предупреж­давах Даниела да не мята белтъци на моя мъж, но тя ми отговаряше нахално, че по-скоро аз трябва да озаптя тоя нерез.

Една вечер не издържах, позвъних на вратата й и без обяснения я хванах за косата. Тя също не ми ос­тана длъжна. Скубехме се, удряхме се и си крещяхме една на друга обиди. Мишо излезе от вкъщи, но не се намеси. Само ни гледаше и се смееше. Явно му беше кеф да гледа как две жени се бият заради него. Наизлязоха и други съседи и се получи нещо като бок­сов мач, чийто рефер беше мъжът ми.

Когато всичко приключи, аз и съперницата ми прили­чахме на две настръхнали разпердушинени кокошки. Останах си със срама и излагацията, но все пак изля­зох победител в двубоя, за­щото Даниела повече не посмя да погледне към Ми­шето.

Янка

Оказах се между чука и наковалнята