Наистина не знам какво ми става…
На 37 г. съм, а от 10 живеем с Марин на семейни начала, имаме две деца. Още в началото бързам да уточня, че не си търся друг мъж. Искам своя си Марин, когото напоследък желая като тийнейджърка, току-що усетила сладостта на секса. Непрекъснато мисля за това и дори когато съм на работа, на моменти се улавям, че съм мокра само от представата как го правим. Вечер бързам да се прибера преди него и да го посрещна достатъчно секси… Не съм разгонена кучка, не съм нимфоманка, не съм празноглава жена без работа. Имам нормално либидо и Марин ме задоволява.
Той, както казва за себе си, е честен частник, а напоследък това е повече от предизвикателство. Отговорен мъж е, издържа нас четиримата, помага и на родителите ни. С две думи – работи здраво. Може би това е причината по-рядко да се сеща за секс. Не го подозирам, че спи с друга, защото когато го оставя да си почине 2-3 вечери, само след едно мое докосване е готов. И ме люби така, както го правеше преди. Аз обаче искам повече. Възбужда ме ароматът на ризата, която е хвърлил в стаята. Изглежда ми секси по боксерки и дори си представям какво щеше да е, ако носеше прашки. Коленете ми омекват, като го видя да излиза от банята…
Не знам какво става с мен, но не ми стига секс три пъти в седмицата. Чувствам се неудовлетворена, а от натрупаното напрежение слабините направо ме болят. Не си търся любовник, просто искам да имам мъжа си, както преди.
Приемам всякакви съвети.
Ема
Най-фрапиращите инциденти по време на секс
Add comment