Наистина не знам какво ми става…

На 37 г. съм, а от 10 живеем с Ма­рин на семейни начала, имаме две деца. Още в началото бързам да уточня, че не си търся друг мъж. Ис­кам своя си Марин, когото напос­ледък желая като тийнейджърка, току-що усетила сладостта на сек­са. Непрекъснато мисля за това и дори когато съм на работа, на мо­менти се улавям, че съм мокра само от представата как го правим. Вечер бързам да се прибера преди него и да го посрещна достатъчно секси… Не съм разгонена кучка, не съм нимфоманка, не съм празноглава жена без работа. Имам нор­мално либидо и Марин ме задово­лява.

Той, както казва за себе си, е че­стен частник, а напоследък това е повече от предизвикателство. Отго­ворен мъж е, издържа нас четири­мата, помага и на родителите ни. С две думи – работи здраво. Може би това е причината по-рядко да се сеща за секс. Не го подозирам, че спи с друга, защото когато го оста­вя да си почине 2-3 вечери, само след едно мое докосване е готов. И ме люби така, както го правеше пре­ди. Аз обаче искам повече. Възбуж­да ме ароматът на ризата, която е хвърлил в стаята. Изглежда ми сек­си по боксерки и дори си предста­вям какво щеше да е, ако носеше прашки. Коленете ми омекват, като го видя да излиза от банята…

Не знам какво става с мен, но не ми стига секс три пъти в седмицата. Чувствам се неудовлетворена, а от натрупаното напрежение слабините направо ме болят. Не си търся лю­бовник, просто искам да имам мъжа си, както преди.

Приемам всякакви съвети.

Ема

Най-фрапиращите инциденти по време на секс