Когато се омъжих, си въобразих, че като първа снаха в семейството ще бъда уважавана и глезена. В началото така си беше, но след това ясно ми показаха, че съм чуждата и не бива да капризнича и да поставям изисквания. А когато в дома ни се появи жената на девер ми, всички буквално ми обърнаха гръб и насочиха внимнието си към Силвия.
Новата снаха веднага забременя и роди близнаци, а аз нямах дете, тоест не държах в ръцете си коз, с който да я бия през пръстите. Когато случайно научих, че е била стриптийзьорка, си помислих: Това е моят шанс да й подлея вода и да я прогоня, печелейки одобрението на всички. Грешах. Родителите на мъжа ми бяха наясно какво е работила Силвия, по-важното било, че се разкайвала за „грешката на младостта си“, освен това нейните били разведени, затова не бивало децата й да имат съдбата на майка си. Настоявах да й посочат вратата, но те ми отказаха категорично.
Вместо да я намразят и прогонят, все повече обикват Силвия, направо я боготворят и я подкрепят финансово и морално, а на мен съвсем ми спряха кранчето. Ще ми се да я злепоставя, за да се разкара, но каквото и да правя, Силвия се измъква с лекота от моите капани. Вместо нея, излагам себе си.
Започнах да се питам дали завистта е добър съветник, но какво да сторя, като ревнувам до безумие и ме е яд, че Силвия ме измести – и в готвенето, и в организирането на семейните тържества, и в пазаруването, и дори в сърцето на мъжа ми. Той постоянно ми изтъква колко е усмихната, умна и сръчна тя, а на мен ми натяква, че съм вечно намръщена, нервна и непохватна.
Н. Найденова
Кой ще спечели вечната война – свекървата или снахата?
Add comment