С Вихра, в която се влюбих и стана моя съпруга, се разбирахме повече от добре. Бях сигурен, че ще е така до края на дните ни. Тя седеше постоянно вкъщи, беше тиха, скромна и отзивчива. Докато един ден всичко се обърна с главата надолу.
Жена ми призна, че ми е изневерила и на всичкото отгоре е бременна от любовника си. Свлякох се на пода, когато научих кой е мръсникът. Оказа се собственият ми баща! Едва понесох тази новина, но не можах да вдигна ръка срещу него, нито да го изгоня от вкъщи. Вихра обаче натирих да си ходи, колкото и да ме уверяваше, че все пак бебето може да е и от мен. Незабавно поисках развод.
Макар да се бях заклел пред себе си, че жена няма да погледна повече, след време прибрах у дома красавицата Елвира. Оказа се доста шавлива. Преспа с целия град, но аз се успокоявах с това, че поне с баща ми не е мърсувала. Да, но като забременя и роди, нещо ме за-човърка и настоях за ДНК тест. Бебето беше от татко… Побеснях, но ги принудих да се оженят – хем баща ми да се кротне, хем невинното създание да знае кои са родителите му.
Един ден сестра ми Яна дойде вкъщи и вдигна луд скандал на баща ми. Опитах да я успокоя, но тя беше бясна и го замери с пепелника. Само че вместо да удари него, уцели мен. От главата ми рукна кръв и се наложи да ходим до здравния център. Докато ме превързваха, сестра ми се извиняваше и молеше за прошка. Запитах я какво толкова беше предизвикало mesa й, а тя отговори, че хванала баща ни на калъп с дъщерята на мъжа си от първия му брак. Не беше смешно, но аз плаках от смях и й казах, че никой не й е виновен за това, че е взела за съпруг мъж с дъщеря на нейните години. Тя се разсърди и повече не ми проговори.
Напуснах дома си и заживях на семейни начала при една разведена жена с две деца. Обикнах ги като свои, защото след изследване, което си бях направил наскоро, се оказа, че съм стерилен. Яница не знаеше това и един ден ми сервира, че е бременна! „От кого? – попитах я със свито сърце. – Да не би пак милият ми татко да се е проявил?“ Тя нищо не каза, но аз се пренесох да спя в хола.
Ако я напусна, не знам как ще живея без децата, ако пък се окаже, че и нейното бебе е от баща ми – няма да го преживея. Питам се може ли да стане по-зле от това и нямам отговор на въпроса си. Май единственият начин да се накара дъртият пръч да си държи копчелъка затворен, е да го кастрират. Чудя се обаче кой ще се заеме с това!
Валентин
Смразяваща е истината, какво се случи с любовта на живота ми…
Add comment