Влюбен съм, а и двамата сме женени

Здравейте! Аз съм мъж на 45 г. Приятелите и познатите ми казват, че съм улегнал, разумен, комуникативен, интелигентен, хубав мъж. От известно време, по-точно шест месеца, съм влюбен в една жена.

Тя е на 42 г, работим заедно. Харесах я от първия път, в който я видях в кафенето до фирмата. От онзи ден мисля само за нея. Поразпитах внимателно тук и там и разбрах, че от доста време живее с мъж на семейни начала, има едно дете, добър професионалист е, работлива и изпълнителна. Самият аз съм женен, с един син на 7 г. С жена ми сме много отчуждени, живея с нея заради детето, което обожавам. Ходим на почивки заедно пак заради него, защото е много привързано и към двама ни. Изневерявал съм на съпругата си точно два пъти и не беше нещо сериозно, но сега нещата са различни.

Един ден нарочно се обадих в кабинета на колежката – уж да питам нещо по работа, но вдигна друга. После уж случайно отидох в кафенето по времето, когато и тя ходи, и естествено я видях, но пак не беше сама. Направих се, че нямам огънче и поисках от нея, тя ми се усмихна и ми подаде запалката си. В това време влезе мой колега, който познаваше колежките. Разговориха се, той ме запозна и седнахме на тяхната маса. От дума на дума разбрах, че тази, която ме вълнува, харесва същите неща като мен -природата, храната, музиката, откритите хора. След седмица зънна на служебния телефон и каза, че ми е записала любимата музика – нали вкусовете ни бяха еднакви. Много се зарадвах, че ме потърси. Попитах кога е удобно да ги взема, а тя каза: когато мога, да отида в кабинета й. Направих го след 3 дни, за да не се издам колко много я харесвам. Тогава си разменихме и мобилните телефони. Беше ми записала уникална музика и още на другия ден й се обадих да благодаря.

След три седмици тя ми зънна на служебния телефон и предложи да пием кафе. Отидох, естествено. Тази жена е жизнерадостна, красива, възпитана. С нея забравям за стреса и напрежението, настроението ми става различно. Казах й, че е красива, но не знам дали тя ме харесва. Виждаме се в кафенето от време на време – или тя, или аз казваме „Хайде на кафе!“, но… дотам. Веднъж ми каза: „Нали си ми приятел, харесва ми да си говорим за разни неща.“ Понякога се срещаме случайно по етажите, поздравяваме се, тя се усмихва, разменяме си общи приказки и толкоз. Преди време я помолих да свърши нещо служебно, което зависи от нея, тя се засмя: „За теб – винаги!“, и след час всичко беше окей.

Влюбен съм в нея, но не знам дали ме харесва, или отношението й е само приятелско. Тя общува добре с мъжете и ми е споделяла, че в службата с тях се разбира по-добре, отколкото с жените, Смята също, че те са подобри приятели… В задънена улица съм. Посъветвайте ме какво да правя.

Петър