Крия ужасно „мръсна тайна”…влюбена съм във втория баща на мъжа ми!

Трудно ми е да започна това писмо, но имам нуж­да да споделя с някого.

За съжаление не мога да го­воря за проблема си с приятелки и роднини, защо­то това, което става с мен, не бива да се разчува.

Омъжена съм от две години. Отношенията със съпру­га ми Боян са нормални, но някак прекалено спокой­ни. Може би защото съм доста емоционален човек и винаги търся новото и раз­личното, напоследък започ­ва да ми става скучно вкъщи. Иначе не мога да се оплача от него – дава ми всичко, от което всяка жена има нужда, грижи се добре за семейството ни, но тази праволинейност и сивота ме потискат. Често съм си мислила, че ако Боян беше като втория съпруг на майка му – Боби, цена нямаше да има. А Боби е по-малък от нея, на 41 е, свекъ­рвата – на 47. Страхотна двойка са, и понеже тя е доста младолика, разлика­та във възрастта не им личи.

На 3 юни Боби имаше рожден ден. Събрахме се вкъщи – хапнахме, пийнах­ме, танцувахме… Същата вечер усетих нещо различ­но в Боби. Не само в погле­да му, но и в поведението. Беше прекалено мил с мен, което адски много ми харе­са. За пръв път погледнах на него като на мъж, а не като пастрока на Боян. Без да се усетя, започнах да фантазирам, че съм с него в леглото, и ми се при­иска да го пробвам. После ме хвана срам от мене си и уж изхвърлих мръсните мисли. Те обаче се загнез­диха дълбоко в подсъзна­нието ми и вече месец не мога да ги изтрия.

Вечер, като заспивам, мисля за Боби. Виждам се в прегръдките му – как ме целува и гали, как ме люби… Когато правя секс с мъжа си, пред очите ми е вторият му баща. Боян се чуди защо напоследък съм станала по-агресивна и на­пориста в леглото, което между другото му харесва, а аз не мога да му кажа истината. Като пощуряла съм, като полудяла!

Най-лошото е, че усещам същото и в Боби. Знам, че не съм му безразлична и че и той има чувства към мен. Ама как, по дяволите, да го направим? Разбира се, че не искам нито аз да разва­лям семейството си, нито пък той да зарязва свекър­вата. Искам само да го усе­тя като мъжкар, който – по всичко личи – се люби дос­та страстно. Друго не ми трябва. Понякога си каз­вам: Е, сега вече ще му предложа да го направим, докато другите ги няма – все пак живеем в къща и няма как да ни хванат, но все нещо ме спира. Ами ако греша и желанията са само от моя страна?

Снахата