В задънена улица съм – посъветвайте ме какво да правя…

МАГАЗИН ПО-КРАСИВИ

Влюбен съм, а и двамата сме женени

В з_suvet

Здравейте! Аз съм мъж на 45 г. Приятелите и познатите ми казват, че съм улегнал, разумен, ко­муникативен, интелигентен, хубав мъж. От изве­стно време, по-точно шест месеца, съм влюбен в една жена.

Тя е на 42 г, работим заедно. Харесах я от първия път, в който я ви­дях в кафенето до фирма­та. От онзи ден мисля само за нея. Поразпитах внимателно тук и там и разбрах, че от доста вре­ме живее с мъж на семей­ни начала, има едно дете, добър професионалист е, работлива и изпълнител­на. Самият аз съм женен, с един син на 7 г. С жена ми сме много отчуждени, живея с нея заради дете­то, което обожавам. Хо­дим на почивки заедно пак заради него, защото е много привързано и към двама ни. Изневерявал съм на съпругата си точ­но два пъти и не беше нещо сериозно, но сега нещата са различни.

Един ден нарочно се обадих в кабинета на ко­лежката – уж да питам нещо по работа, но вдиг­на друга. После уж слу­чайно отидох в кафенето по времето, когато и тя ходи, и естествено я ви­дях, но пак не беше сама. Направих се, че нямам огънче и поисках от нея, тя ми се усмихна и ми по­даде запалката си. В това време влезе мой колега, който познаваше колеж­ките. Разговориха се, той ме запозна и седнахме на тяхната маса. От дума на дума разбрах, че тази, ко­ято ме вълнува, харесва същите неща като мен -природата, храната, му­зиката, откритите хора. След седмица зънна на служебния телефон и каза, че ми е записала любимата музика – нали вкусовете ни бяха еднак­ви. Много се зарадвах, че ме потърси. Попитах кога е удобно да ги взема, а тя каза: когато мога, да оти­да в кабинета й. Направих го след 3 дни, за да не се издам колко много я ха­ресвам. Тогава си разме­нихме и мобилните теле­фони. Беше ми записала уникална музика и още на другия ден й се обадих да благодаря.

След три седмици тя ми зънна на служебния теле­фон и предложи да пием кафе. Отидох, естествено. Тази жена е жизнерадос­тна, красива, възпитана. С нея забравям за стреса и напрежението, настрое­нието ми става различно. Казах й, че е красива, но не знам дали тя ме харес­ва. Виждаме се в кафене­то от време на време – или тя, или аз казваме „Хайде на кафе!“, но… дотам. Веднъж ми каза: „Нали си ми приятел, харесва ми да си говорим за разни неща.“ Понякога се среща­ме случайно по етажите, поздравяваме се, тя се ус­михва, разменяме си общи приказки и толкоз. Преди време я помолих да свърши нещо служебно, което зависи от нея, тя се засмя: „За теб – винаги!“, и след час всичко беше окей.

Влюбен съм в нея, но не знам дали ме харесва, или отношението й е само приятелско. Тя общува добре с мъжете и ми е споделяла, че в службата с тях се разбира по-доб­ре, отколкото с жените, Смята също, че те са по­добри приятели… В задъ­нена улица съм. Посъвет­вайте ме какво да правя.

Петър

 

 

Крия ужасно „мръсна тайна”…влюбена съм във втория баща на мъжа ми!

 

 

 

b17_0

Share this post:

Прочетете още:

Добавете коментар