Пише ви един 33-годишен мъж. Искам да ви разкажа своята история, свързана с обява за запознанство в интернет. Записах се в един сайт за запознанства преди две години.

Запознах се с много хора, сред които беше и Дида, малко по-голяма от мен. Първоначално я карахме на SMS-и, после започнахме да се чуваме и по телефона. Измина доста време, докато се видим за пръв път, защото тя е от друг град, доста далече от моя. А и по това време работеше на морето. Накрая все пак се срещнахме и прекарахме една нощ заедно, но без да правим секс. На другия ден я изпратих на автогарата и нещо ме прободе в сърцето. Вях харесал тази жена! Малко по-късно Дида ми написа сме, че не бива да се влюбвам в нея. Е, нямаше как да стане, защото вече бях хлътнал.

След време стана ясно, че и тя е влюбена в мен, но аз сглупих, като се правех на непукист. Видяхме се чак през зимата, когато отидох до нейния град. Отново бяхме цяла нощ заедно и отново не стигнахме до секс. Аз поисках да е така, понеже държах да правим любов, а не секс. Не знам дали тя ме разбра.

Лятото на 2012-а тя пак работи по морето. Вече ме обичаше лудо, усещах го, а аз продължавах да се преструвам на неразбрал. Към края на сезона се наложи да отида в командировка. Дида напусна работата си, само и само да дойде да ме види, преди да замина. Бяхме 2 часа заедно. Говорихме си дълго и чак тогава тя ми призна, че е влюбена в мен. Попита ме дори дали искам да живеем заедно и да създадем семейство. Казах й „Да!“, без да се замисля. Попита ме и още нещо – дали бих й купил годежен пръстен. Отидохме до магазина, да разгледаме халките, макар че аз продължих да се правя на егоист и не й обръщах специално внимание. И така допреди няколко месеца, когато осъзнах, че аз наистина обичам тази жена.

Дойдох си от командировката, но имах личен проблем, който ми отне малко време, докато го разреша. Една вечер седнах на компютъра да й пиша в скайп. Видях, че си е сложила нова снимка и я попитах с кого се е снимала. Отговори ми: С гаджето! Сякаш гръм ме удари. В същия този момент ми се искаше да й предложа да заживеем заедно, но… Пак спрях да й пиша. Исках да я забравя и опитах, но не можах. За съжаление осъзнах, че съм закъснял с любовта си към Дида и вероятно съм я загубил завинаги. През цялото време тя е имала нужда аз да бъда до нея, аз да й кажа добра дума, аз да я обичам. А стана точно обратното – излязох най-големият егоист и сам създадох своя ад, в който сега се пържа.

Искам чрез вaс да й кажа: Прости ми, любов моя. Обичам те! И винаги ще те обичам. Дай ми втори шанс, моля те!

Дейн