Като дете бях лудо влюбена в съседското момче Кристин. Продължих да го обичам и като тийнейджърка, но любовта ни беше невъзможна, тъй като татко на млади години имал взимане-даване с майка му. Дори не знам какво точно се беше случило между тях, ала той не даваше и дума да се каже за тях.

Колкото повече ни забраняваха да си говорим, дори да се поздравяваме, толкова повече с Кристин се търсехме с поглед и открадвахме всеки миг, за да бъдем заедно. Веднъж татко ни завари двамата у дома. Разкрещя се, преби ме за пореден път, а него изгони. Закани се, че този път ще вземе драстични мерки, щом не чуваме от дума. Мислех, че може би ще ме накаже да не излизам цяла седмица. Но от терасата на своята стая пак можех да си говоря с моя любим. Така се успокоявах.

На сутринта обаче разбрах, че ще ни разделят завинаги. Мама беше започнала да събира багажа. Съобщи ми, че татко е решил да се преместим в провинцията при неговите родители. Онемях! Нямах представа как ще живея без съучениците и приятелите си, а най-вече без своята голяма любов Кристин. Уви, никой не ме питаше за мнението ми.

Вечерта баща ми беше дежурен в болницата, където работеше като охрана. Възползвах се, че го няма, измъкнах се тихо от вкъщи и потърсих любимото момче. С Кристин се видяхме на своето тайно място – в затворения двор зад блока ни. Там, в беседката, прекарахме най-вълшебната нощ, която можех да си представя. Той се учуди, че сама поисках да правим любов, след като толкова дълго време му отказвах. Зарадва се и ме обсипа с целувките си. Отдадох му се, без да му кажа нищо. Беше ми хубаво, но сълзите ми не спираха. Кристин така и не разбра защо плача – реши, че е от вълнение. Подарих му себе си, а след два дни натоварихме един камион с багаж и заминахме.

Никога повече не видях Кристин. След години се опитах да го открия, но се оказа, че са се преместили в ново жилище. Така се разминах със своята първа любов, но и до днес не съм забравила ласките му и огромните му черни очи.

Мариана