Две самоти не правят една любов!
Казвам се Калина, на 48 г., от София. Така се случи, че останах сама. Не че не съм имала връзки – напротив. Дори в един период така сменях мъжете, че се наложи сама да си сложа юздите, защото съвсем я бях ударила през просото. Но тогава така ми харесваше. Не изпитвах нужда да съм само с един мъж и не бях готова за семейство и деца.
После дойде моментът, в който се ужасих, че ще прекарам живота си сама и няма да има кой да ми подаде една чаша вода, ако се наложи. Регистрирах се в няколко сайта за запознанства, но този път не си лягах с всеки, защото не сексът ми беше приоритет. Търсех онзи, който ще ме накарала му повярвам, който ще ме омагьоса и ще ме заведе пред олтара. Ударих обаче на камък. Оказа се, че повечето господа са семейни и търсят неангажираща продължителна сексуална връзка или пък да изчукат поредната бройка ей така – за спорта. Е, намерих и няколко свестни, с които се чувам и до днес, а понякога пием кафе заедно. Но те са семейни и са в сайтове просто да си поприказват с някого.
Когато и там не се получи, малко се поотчаях, носи казах, че може би нямам правилен подход към мъжете. Затова реших да си дам почивка и след няколко месеца отново да опитам. Точно тогава – беше малко преди новата 2013 г., първата ми братовчедка Ели ми се обади по телефона и: ме покани да посрещна с тях новата година. Щял да дойде и един колега на мъжа й, на моята възраст, ерген, много свестен и възпитан. Мислели да ни запознаят,пък дано да излезело нещо. По принцип съм скептично настроена към такива сватосвания, но и да станеше, и да не станеше – нищо не губех.
Въпросният Димитър се оказа симпатяга, с чувство за хумор. Цяла вечер ръсеше майтапи, помагаше на домакините в сервирането на масата, а в един момент разбрах, че половината манджи и салати той ги е приготвил. Бре, казах си, виж ти какъв готин мъж! Как така досега него е прилапала някоя? Но после се замислих, че то и аз съм готина, ама на – и мен никой не ме иска. Някъде към 4 сутринта с Димитър си тръгнахме от братовчедка ми с такси. Докато пътувахме към нас, си разменихме телефоните и той ме предупреди, че още; същия следобед ще ми звънне да се разберем в колко часа да му отида на гости да пием кафе.
Прибрах се у дома обнадеждена, защото Димитър наистина ми хареса. Веднага заспах и сънувах как двамата с него сме облечени в бяло и се венчаваме в църква. Събуди ме джиесемът -беше той. Разбрахме се да съм у тях в 19. Направих всичко възможно да изглеждам добре и точно в уречения час цъфнах пред вратата му. Димитър веднага ми подаде чифт чехли й когато се подпрях на стената с ръка, за да си събуя ботите, той ме помоли да внимавам да не оставя следи от пръсти по мазилката. Малко се стреснах, но ми мина бързо. Направи ми впечатление, че апартаментът му просто блести от чистота и се замислих кога ли ще подредя библиотеката си в хола и онзи шкаф, в който все тикам разни неща с мисълта да ги оправя някой ден, но този ден все още не е дошъл, за гардерoба си пък да не говоря… Вечерта с Димитър мина неусетно. Да, беше ми хубаво, забавлявах се, но имаше разни дребни неща в поведението му, които ме караха да бъда нащрек. Накрая правихме хубав секс и когато приключихме, той ме попита да ми вика ли вече такси. Отново се смутих, защото очаквах, че ще остана да спя при него.
С Димитър се срещахме до миналия октомври. Една вечер двамата си казахме, че между нас явно няма да се получи. Нямаше сълзи и излишни въпроси, бяхме наясно, че всеки от нас вече има своя свят и ще му е много трудно да допусне някой друг в живота си. Бяхме на възраст с установени навици и изградени характери, не ни се искаше тепърва да се учим да живеем с някой друг, да се съобразяваме с желанията му и да се опитваме да го променяме, при положение че ние самите не желаехме да се променяме. Да, и двамата бяхме самотни, но кой е казал, че две самоти правят една любов?
Оттогава нямам мъж до себе си, ала и не търся. За какво ми е – да ми разваля спокойствието и да се съобразявам с претенциите му? Не, благодаря!
Написах това писмо, за да кажа на самотните като мен, че не е нужно на всяка цена да се обвързваме; че и в самотата си трябва да търсим щастието.
Калина
Психология на страха от самота
Add comment