Две самоти не правят една любов!

Казвам се Калина, на 48 г., от София. Така се случи, че останах сама. Не че не съм имала връзки – напротив. Дори в един период така сменях мъжете, че се нало­жи сама да си сложа юздите, за­щото съвсем я бях ударила през просото. Но тогава така ми ха­ресваше. Не изпитвах нужда да съм само с един мъж и не бях го­това за семейство и деца.

После дойде моментът, в кой­то се ужасих, че ще прекарам жи­вота си сама и няма да има кой да ми подаде една чаша вода, ако се наложи. Регистрирах се в няколко сайта за запознанства, но този път не си лягах с всеки, защото не сексът ми беше при­оритет. Търсех онзи, който ще ме накарала му повярвам, който ще ме омагьоса и ще ме заведе пред олтара. Ударих обаче на камък. Оказа се, че повечето господа са семейни и търсят неангажираща продължителна сексуална връзка или пък да изчукат поред­ната бройка ей така – за спорта. Е, намерих и няколко свестни, с които се чувам и до днес, а по­някога пием кафе заедно. Но те са семейни и са в сайтове про­сто да си поприказват с някого.

Когато и там не се получи, мал­ко се поотчаях, носи казах, че може би нямам правилен подход към мъжете. Затова реших да си дам почивка и след няколко ме­сеца отново да опитам. Точно тогава – беше малко преди новата 2013 г., първата ми братовчедка Ели ми се обади по телефона и: ме покани да посрещна с тях но­вата година. Щял да дойде и един колега на мъжа й, на моята възраст, ерген, много свестен и възпитан. Мислели да ни запоз­наят,пък дано да излезело нещо. По принцип съм скептично на­строена към такива сватосвания, но и да станеше, и да не стане­ше – нищо не губех.

Въпросният Димитър се оказа симпатяга, с чувство за хумор. Цяла вечер ръсеше майтапи, по­магаше на домакините в сервирането на масата, а в един мо­мент разбрах, че половината манджи и салати той ги е пригот­вил. Бре, казах си, виж ти какъв готин мъж! Как така досега него е прилапала някоя? Но после се замислих, че то и аз съм готина, ама на – и мен никой не ме иска. Някъде към 4 сутринта с Димитър си тръгнахме от братовчедка ми с такси. Докато пътувахме към нас, си разменихме телефоните и той ме предупреди, че още; същия следобед ще ми звънне да се разберем в колко часа да му отида на гости да пием кафе.

Прибрах се у дома обнадежде­на, защото Димитър наистина ми хареса. Веднага заспах и съну­вах как двамата с него сме об­лечени в бяло и се венчаваме в църква. Събуди ме джиесемът -беше той. Разбрахме се да съм у тях в 19. Направих всичко възможно да изглеждам добре и точно в уречения час цъфнах пред вратата му. Димитър ведна­га ми подаде чифт чехли й кога­то се подпрях на стената с ръка, за да си събуя ботите, той ме по­моли да внимавам да не оставя следи от пръсти по мазилката. Малко се стреснах, но ми мина бързо. Направи ми впечатление, че апартаментът му просто бле­сти от чистота и се замислих кога ли ще подредя библиотеката си в хола и онзи шкаф, в който все тикам разни неща с мисълта да ги оправя някой ден, но този ден все още не е дошъл, за гардерoба си пък да не говоря… Вечерта с Димитър мина не­усетно. Да, беше ми хубаво, за­бавлявах се, но имаше разни дребни неща в поведението му, които ме караха да бъда нащрек. Накрая правихме хубав секс и когато приключихме, той ме по­пита да ми вика ли вече такси. Отново се смутих, защото очак­вах, че ще остана да спя при него.

С Димитър се срещахме до миналия октомври. Една вечер двамата си казахме, че между нас явно няма да се получи. Ня­маше сълзи и излишни въпроси, бяхме наясно, че всеки от нас вече има своя свят и ще му е много трудно да допусне някой друг в живота си. Бяхме на възраст с установени навици и изградени характери, не ни се искаше тепърва да се учим да живеем с някой друг, да се съоб­разяваме с желанията му и да се опитваме да го променяме, при положение че ние самите не желаехме да се променяме. Да, и двамата бяхме самотни, но кой е казал, че две самоти правят една любов?

Оттогава нямам мъж до себе си, ала и не търся. За какво ми е – да ми разваля спокойствието и да се съобразявам с претенции­те му? Не, благодаря!

Написах това писмо, за да кажа на самотните като мен, че не е нужно на всяка цена да се обвързваме; че и в самотата си трябва да търсим щастието.

Калина

Психология на страха от самота