Наскоро за няколко дни бях на гости в малко планинско градче…
Моите домакини ме водеха сутрин да пием кафе в сладкарницата на един семеен хотел, откъдето се разкриваше прекрасна гледка към планината. В тази сладкарница се запознах с двама души, които бяха пренебрегнали мнението на близки и приятели и обръщайки гръб на всичко, постигнато досега, живееха заедно. Марина беше на 51, а Галин на 46, а ето я и тяхната история.
Марина била омъжена за доста предприемчив мъж, който успял да създаде свой собствен печеливш бизнес и осигурявал на семейството си доста добър стандарт на живот. Дори настоявал жена му да напусне работа и да се отдаде само на децата и дома им, но Марина категорично отказала. Не искала, потънала в домакинските и майчинските задължения, да се изгуби като личност. Приятелките й се чудели защо продължава упорито да се трепе за жълти стотинки“, след като съпругът й може да й осигури всичко, но тя само се усмихвала и им казвала, че тези стотинки са й по-ценни от всички дебитни и кредитни карти, с които разполага да задоволява капризите на деца и съпруг. Годините минавали, синът и дъщерята пораснали, завършили образованието си и всеки поел по пътя си. Мъжът й, улисан в работата си, съвсем забравил, че освен от пари, жена му се нуждае и от неговото внимание – от една усмивка вечер, от цвете без повод, от топла прегръдка. Мислел си, че щом й осигурява всичко, тя е щастлива. Но не било съвсем така. Често, когато оставала сама вечер при поредното пътуване на мъжа си, Марина си мислела с тъга за времето, в което със Спас нямали толкова пари, но се обичали и много държали един на друг.
Тогава срещнала Галин. Той живеел сам, никога преди не се бил женил, защото просто не можел да си представи, че ще се съобразява с някого, ще дели с него леглото и банята си, и въобще, че трябва да мисли за някой друг, освен за себе си. Когато видял Марина обаче, все едно го поразила светкавица. Веднага изпитал необходимост да се погрижи за нея, да й покаже всичко, което харесва, да я има до себе си, дори да сподели с нея леглото си. Това, че е омъжена и по-голяма от него, изобщо не го впечатлило, защото си дал сметка, че тя е тази, която иска да има завинаги. Тази и никоя друга. Марина също усетила светкавицата, която минала през Галин, и осъзнала, че животът й не само че не върви към финала си, както песимистично мислела преди, а едва сега започва.
Двамата се хванали за ръце и скочили в пропастта на неизвестното бъдеще, но този скок не ги повел към дъното, а ги изстрелял нагоре. Защото разбрали, че дори шансът да срещнеш сродната си душа да е едно на хиляда, те уловили този свой шанс.
Никой от близките и приятелите на Марина не пожелал да я разбере и да я изслуша защо напуска Спас, след като нямат абсолютно никакви проблеми. Децата й обърнали гръб, съпругът й отказал да й даде развод, майка й я нарекла полудяла егоистка. Тя обаче не се впечатлила от това. В един момент просто си казала: Животът е мой и никой не може да ме съди! Когато трябваше, бях плътно до децата и съпруга си и те бяха щастливи. Никой не ме попита от какво се лиших тогава и какво ми струваше тяхното щастие и спокойствие. Нима и аз нямам право да живея живота, който искам? Няма да страдам и секунда заради това, че отказват да ме разберат!
Марина и Галин ми споделиха, че са заедно вече три години и с всеки следващ ден се преоткриват със силата на осъзнатата любов.
Превъзпитай егоиста в леглото
Add comment